Шофьор сподели резултата от експеримент, който е имал с шофиране по маршрута Свиленград – София. В две пътувания Владимир Захариев кара с различна скорост, с което установява няколко факта.
Единият – разбира се, е разходът на гориво, а другият как се чувства след шофирането.
Мъжът отчита и разлика между шофьорите в отсечките между Свиленград и АМ „Тракия“ и съответното от прикачването до София.
Захариев критикува и структурата и настилката по магистралата, които биха могли да са по-адекватни за такъв клас път.
Вижте целия му пост:
Направих си експеримент и се опитах през деня да карам със 120 по маршрута Свиленград – София. От Свиленград до АМ Тракия карах със 120. След това имах опцията или 150 или 80. Съответно предпочетох 150.
Преди съм минавал същата отсечка изцяло със 120. Разликата беше 15 минути, относително напрегнато шофиране и 100-тина километра по-малко с един резервоар, защото всички знаем, че колкото повече напъваш-толкова повече харчи.
Карайки със 120 стигнах с 15 минути по-късно, но по-скоро си бях отпочинал зад волана, отколкото да се напрягам.
В отсечката от Свиленград до АМ Тракия, си поддържах 120 без да ме прескача някой или да ми присветква – всички караха горе долу с тази скорост. Имах достатъчно време да изпреваря тир и да се прибера, за да не преча на колегата, който бавно ме застига със 140, което е и ограничението.
Виждам няколко слаби места в нашите т.нар. магистрали – 2 ленти са малко, трябват поне 3, за да може всеки сам да избере подходящата скорост за себе си без да пречи на останалите. Друго нещо е, че голяма част от магистралите ни (визирам Тракия) не е с адекватна настилка – или настилка или да я преквалифицират в първокласен път, а не магистрала. И третото нещо по нашите пътища е манталитета на шофьорите – ако е по-бърз от мен, е самоубиец, ако е по-бавен, е балък… това не е никак конструктивно…
И така… малко размисли на шофьор-любител с категория В и да кажем достатъчно опит зад волана, пътувал в различни държави с възможност да направи обективно сравнение…
Източник: Глас
