Сър Джеръми Флеминг, директор на британската агенция за цифрово разузнаване и сигурност GCHQ (една от най-силните в света, еквивалент на американската Агенция за национална сигурност, NSA), не е от хората, които се появяват често и още по-рядко говорят. Днес той произнесе необичайно дълга реч в Австралийския национален университет, посветена на глобалната сигурност в контекста на войната в Украйна. Предлагаме ви какво каза (а то заема по-голяма част от словото) за Владимир Путин и действията му след 24 февруари 2022 г.
Вярвате или не, изминаха само 36 дни, откакто Владимир Путин започна непредизвикана и преднамерена атака срещу Украйна. Беше шокиращо във всеки смисъл на думата. Но не беше изненадващо. Виждали сме тази стратегия и преди. Видяхме оформянето на разузнавателната картина. И сега наблюдаваме как Путин се опитва да изпълни плана си. Но се проваля. И неговият План Б е по-голямо варварство срещу цивилни и градове.
Очевидно той играе по различни морални и правни правила.
Твърде много украинци и руснаци вече са загубили живота си. И извън тази висока цена животите на много, много други са били разбити. ООН изчислява, че за малко повече от месец повече от десет милиона души вече са напуснали домовете си. Това е хуманитарна криза, която никога не е трябвало да се случва. И нищо още не е свършило.
Въпреки това все повече изглежда, че Путин много погрешно е преценил ситуацията. Ясно е, че погрешно е предвидил съпротивата на украинския народ. Той подцени силата на коалицията, която действията му ще сплотят. Той подцени икономическите последици от санкциите. Той надцени способностите на своите военни да му осигурят бърза победа. Виждали сме руски войници – без оръжие и с рухнал морал – отказват да изпълняват заповеди, повреждат собствената си техника и дори случайно свалят самолет на собствената си армия.
И въпреки че вярваме, че съветниците на Путин се страхуват да му кажат истината, би трябвало да е кристално ясно за режима какво се случва и степента на тези погрешни преценки.
Тази седмица руското министерство на отбраната заяви публично, че ще намалят драстично бойните действия около Киев и на север. Изглеждаше, че са били принудени да направят значителна промяна. Но след това те продължиха атаките си и на двете места. Противоречиви съобщения или умишлена дезинформация – ще трябва да видим как ще се развие ситуацията.
Всичко това допълва стратегическата грешка, за която нашите лидери предупредиха Путин, че ще допусне. Това се превърна в негова лична война, като цената се плаща от невинни хора в Украйна и все повече от обикновените руснаци.
Голямата ирония е, разбира се, че чрез действията си Путин си причини точно това, което се опитваше да избегне – Украйна с обновено чувство за националност, НАТО, което е по-обединено от всякога, и глобална коалиция от страни, които осъждат действията му.
След малко повече от месец е твърде рано да се описват уверено всички последици от тази криза. Но ще очертая няколко аспекта, които наистина се открояват за мен.
1. Ще започна с информационния фронт.
Русия написа книгата за водене на хибридна война. Държавните медии, онлайн медиите и агентите на влияние се използват за прикриване на мотивите и оправдаване на военни действия. Виждали сме ги да използват тази книга в Сирия и на много други места. Целта им е да разпространяват дезинформация. Да се сее недоверие в доказателствата и да се усилват фалшивите истории. Също така трябва да им гарантира, че истинската картина на случващото се няма да бъде разкрита в Русия.
И именно там се води най-опасната война за дезинформация. Знаем, че военната кампания на Путин е затрупана от проблеми – нисък морал, логистични провали и голям брой руски жертви. Тяхното командване и контрол е в хаос.
Виждали сме как Путин лъже собствения си народ в опит да скрие военната некомпетентност.
И всичко това означава, че той търси брутален контрол над медиите и достъпа до интернет, той се стреми да заглуши гласовете на опозицията и прави големи инвестиции в пропаганда и тайни агенции.
Но тук отново е ясно, че Путин е сгрешил.
Информационната операция на президента Володимир Зеленски се оказа изключително ефективна. Той е пъргав, мултиплатформен, мултимедиен и изключително добре пригоден за различни аудитории. Човек трябва само да забележи начина, по който знамето на Украйна – поле от слънчогледи под синьо небе – се вее навсякъде, включително пред GCHQ, за да види колко добре посланието е стигнало до всички.
И това е послание, подкрепено от информационни кампании по целия свят. В Обединеното кралство тя е фокусирана в нова правителствено информационно звено (Government Information Cell), което идентифицира и противодейства на дезинформацията на Кремъл, насочена към британската и международната аудитория. То обединява опит на хора от цялото правителство, за да оборва фалшивите истории. То се занимава с факти, а не с лъжи; и прави така, че истината да бъде разказана добре.
2. Все повече от тези истини идват от разузнаването.
Вече е забележителна характеристика на този конфликт колко много разузнавателни данни толкова бързо биват разсекретени, за да се изпреварят действията на Путин.
Още от предупрежденията за войната до данните на разузнаването за подготвяне инсценировки, предназначени да осигурят фалшива предпоставка за нахлуването. А наскоро и в отговор на руските планове да разпространяват фалшиви твърдения, че украинците използват забранени химически оръжия.
По тази и много други теми се пускат дълбоко секретни разузнавателни данни, за да се гарантира, че истината ще се чуе. С наистина безпрецедентни темпо и мащаб.
Според мен разузнавателната информация си струва да се събира само ако я използваме, така че безрезервно приветствам този процес.
Разбира се, други аспекти на тази конфронтация се разиграват в киберпространството.
Имаше коментар, изразяващ изненада, че не се вижда руснаците да са разгърнали голяма кибератака като част от кампанията си.
Мисля, че така се пропуска смисълът. Докато някои хора търсят къде ще се случи някакъв кибернетичен Пърл Харбър, те пропускат, че никога не сме смятали катастрофална кибератака за нещо централно в киберофанзивата на Русия или в нейната военна доктрина. Ако се мисли другояче, погрешно се преценява как кибернетичното въздействие има ефект във военните кампании.
Това не означава, че не сме виждали кибернетика в този конфликт. Имаме – и то много.
Чрез Националния център за киберсигурност, част от GCHQ, видяхме трайно намерение от Русия да съсипе информационно украинското правителство и военни системи. Видяхме процеси, които, изглежда, показват преливане на такава дейност и в съседни страни. И със сигурност сме виждали индикации, които предполагат, че руските кибериграчи търсят цели в страните, които се противопоставят на техните действия.
Така че както отдаваме почит на смелите действия на украинските военни, трябва да отдадем почит и на украинската киберсигурност. Ние и други съюзници ще продължим да ги подкрепяме в укрепването на отбраната им. В нашата страна правим всичко възможно, за да гарантираме, че бизнесът и правителството спешно изпълняват плановете за подобряване на основните нива на киберустойчивост. Знам, че вашата агенция ACSC прави същото тук, в Австралия.
3. Третото ми впечатление от този конфликт е степента, до която недържавните участници са замесени и имат думата за това какъв ще е резултатът от него.
Част от това се случва на бойните полета в Украйна. Ясно е, че Русия използва наемници и чуждестранни бойци, за да увеличи силите си. Това включва групата на „Вагнер“, която е активна в Украйна след незаконното анексиране на Крим от Русия през 2014 г.
Групата работи като сенчесто разклонение на руската армия, осигурявайки ѝ възможност да отрича участие в по-рискови операции.
Наскоро видяхме, че „Вагнер“ иска да повиши темпото. Разбираме, че групата вече е готова да изпрати голям брой свои хора в Украйна, за да се сражава заедно с руснаците. Те се стремят да прехвърлят сили от други конфликти и да набират нови бойци за увеличаване на числеността си. Тези частни войници вероятно ще бъдат използвани като пушечно месо, за да се опитат да ограничат загубите в живо сила на руските военни.
Но не само във военната сфера виждаме влиянието и потенциала на други участници. Виждали сме хакерски групи и групи за киберрекет, обещаващи вярност и на двете страни. Виждали сме компании по целия свят да се дистанцират от руската икономика. Виждали сме доставчици на технологии, работещи за това Украйна да остане свързана с интернет и мобилни комуникации, или да се справят с дезинформацията.
Всичко това прави цялата среда много сложна и по някакъв начин далеч извън контрола на правителствата. Това е още едно напомняне за взаимосвързаността на света днес. И тъй като нито един субект не притежава цялото решение, то подчертава необходимостта от глобални институции, които ефективно работят в коалиция.
Агресията на Путин със сигурност стимулира НАТО. Войната предизвика безпрецедентен международен отговор – 141 държави я осъдиха на Общото събрание на ООН. В цяла Европа страните променят десетилетни подходи към своята отбранителна политика; инвестират повече. И по-далеч от Европа, включително в този регион, страни като Австралия и Япония правят завой. Това също показва, за наше голямо облекчение, кои държави избират да подкрепят Путин или да се въздържат от този избор.
Този избор ще засегне глобалния ред и нашата национална сигурност за десетилетия напред.
Източник: Дневник
