По данни на Националната агенция за приходите (НАП) най-често по-слабо образованите служители са се съгласявали да получават заплата в пликове. Работодателите, които са плащали на служителите си „под масата“, са били микро- и малки предприятия. Плащане под масата в средните и големите предприятия е по-рядко срещана практика.
Инспектори провериха общо 516 фирми, за да установят дали има сключени трудови договори с работниците и дали те спазват данъчното и осигурителното законодателство, стана ясно на кръгла маса, посветена на „заплатите в плик“.
Работодателите, посетени от инспекторите, бяха определени като високорискови, тъй като бяха обект на доклади и наблюдения от страна на контролните органи. Тъй като имаше съмнения, че наемат работници без договор. Работниците в такива предприятия често имат четиричасови договори, но работят по осем часа. Често били осигурявани на минималната работна заплата, но всъщност получавали двойно възнаграждение. Има и такива, чийто договори са на 4 часа, а те дори работят по 12 часа дневно.
По думите на изпълнителния директор на ГИТ Екатерина Асенова заплатите затварят бъдещето не само на отделните хора, но и на много важни области и социални системи. А оттам и на цялото ни общество.
Минималните осигуровки ще попречат на едно добро майчинство при жените. При нужда от болничен, служителите ще бъдат обезщетени спрямо осигуровките.
„Работник, който получава 1500 лв., но работодателят му го осигурява на минималната работна заплата, в дългогодишен аспект ще изгуби близо 109 000 лв.“, каза Антония Иванова, директор на дирекция „Комуникации“ в НАП.
„Въпреки че най-големи загуби от заплатите в плик търпят служителите, това явление нанася сериозни щети и на работодателите. Те могат да получат сериозни глоби, наказателни лихви, лишаване от право да участват в обществени поръчки. Дори и да носят наказателна отговорност, като в същото време рискуват имиджа си сред партньори, клиенти, доставчици“, коментира Калин Атанасов, държавен експерт в дирекция „Управление на риска“.
