Според синоптикът на ТВ-МЕТ Петър Янков ни очаква една сравнително топла зима. Това той твърди в интервю за „Монитор“.
По думите му по-сериозни снеговалежи може да очакваме между 27-и и 29-и ноември.
Янков твърди, че ни чака една нормална зима с повече сняг през декември месец. Според него януари ще бъде сравнително топъл, но снежен. Затопляне обещава да има през февруари и март месец.
– Г-н Янков, докога ще се радваме на топлото време?
– От понеделник тази седмица (8 ноември) започва един период на по-продължително и сухо време. Между понеделник и сряда има условия за сутрешни намалени видимости и мъгли по поречията на реките и Горнотракийската низина.
До 15 ноември времето ще е сухо, ще бъде в ход тъй нареченото „сиромашко лято“, защото сутрешните температури ще са ниски, а през деня температурите ще са от порядъка на 15-20 градуса и връхната дреха през този период ще бъде излишна.
Но „сиромашкото лято“ според дългосрочните прогнози, които ние, синоптиците, много трудно даваме, защото излизаме от 15-дневния период на числени прогнози, които се правят в момента.
Следва чувствително захлаждане от 15-и до 18-и ноември с едно рязко понижение на температурите в Източна България, но в Предбалкана има и голяма вероятност дъждът да премине в сняг, но това ще бъде краткотрайно. В дългосрочен план следващите по-сериозни валежи ще са в този период.
– Кога ще се радваме на първия сняг?
– Следва едно по-динамично време през третата десетдневка на ноември. Някъде около 25-и и 26-и ще се очакват валежи. Между 27-и и 29-и вече ще се състезаваме с колебливите прогнози за по-сериозни валежи от сняг и в населените места. Това е периодът на първите по-сериозни валежи от сняг в населените места.
Те няма да са трайни. Очаква се началото на декември да бъде дъждовно и с първите по-сериозни натрупвания от сняг и по планините, които да създават една основа за по-нататъшно увеличение на снежната покривка особено по планините.
Каквито и да са температурите, по планините винаги вали сняг. Температурите са между до 4-5 градуса на над 2500 метра. При тези температури всеки дъжд преминава в мокър сняг. Няма нищо необичайно. Ситуацията е много променлива.
Точно в края на този месец се очаква да премине средиземноморски циклон с център над Гърция, който създава една по-валежна обстановка в планините и в Южна България и съчетанието с по-студения въздух, който идва от Северозападна България ще създаде една сложна метеорологична обстановка, но дотогава има време, може да се променят прогнозите.
Аз съм привърженик на по-краткосрочните прогнози.
– Можем ли да кажем, че тази есен ще е по-променлива от миналогодишната?
– Не смятам така. Искам да се извиня на всички читатели, тъй като прогнозите за месец октомври на всички климатични български центрове претърпяха провал.
Ние интерпретираме прогнозите, които получаваме от климатичните центрове в Канада и САЩ. Всички прогнози за Източна Европа претърпяха провал.
Надявам се прогнозите за ноември месец да се сбъднат и да бъдат с една положителна оценка. В края на краищата такива провали служат на синоптиците като пътни знаци, които направляват корекциите и бъдещата работа по прогнозирането. Но наистина тази есен е по-динамична в сравнение с предишните. Обикновено есенното време се развива по-лежерно.
– Какви са климатичните промени през последните години?
– Това е една много хлъзгава материя. От 1850 г. до момента се намираме в един процес на затопляне. Много мои колеги климатични експерти го наричат „глобално затопляне“.
Не е „глобално затопляне“, но наистина има едно увеличение на температурите. Засега изследванията са за под 1 градус. Проблемът е много сериозен и едно преекспониране от страна на учените е полезно, защото цялата широка общественост, цялото население трябва да обедини силите си за преодоляване на тези промени.
Вече сме в апогея на това затопляне, в следващите 100 години по естествен път ще започне слабо понижение на тези температури. Тук обаче се намесва и човешкият фактор.
Балканите в температурно отношение имат аномалии от -30 до +45 градуса лятото, при нас това „глобално затопляне“ не може да се усети, но се хваща по отношение на зачестяване на неблагоприятните метеорологична прояви от рода на проливни валежи, бърза и рязка смяна на студени и топли периоди, зачестяването на тъй наречените циклони с центрове през Гърция, които носят сериозни проливни валежи в южната половина от страната и в източните части.
Обикновено пътят му преминава през Южна Гърция, Беломорието, Мраморно море и се насочва към Одеса. При този негов път се създават условия за продължителни валежи в нашата страна.
В климатично отношение дали има затопляне или няма, човечеството е изправено пред една дилема, която демографски се отнася до това, че населението до 2050 г. ще стигне 10 млрд. и тук трябва да се решат редица проблеми. Това нарастване на населението допринася за поддържане на това затопляне.
Естествените причини, които учените и големите климатични центрове дават, са, че ако се намали човешкото влияние, тъй като се очаква слънчевата активност да се задържи сравнително ниска в дългосрочен план, се очаква да няма такова повишение на температурите, тъй като има слънчеви цикли. Човешката дейност трябва да се ограничи.
България има уникалните шансове в сравнение с нашите съседи, тъй като през нас преминават големи реки, на които трябва да им се регулира оттокът, и е хубаво да има една стратегия за овладяването на „бялото злато“ – водата.
Изграждането на нови изкуствени водоеми създава условия за регулиране при проливни валежи на оттока и предотвратява наводненията. Следващата причина е, че се осигурява вода за напояване, която е необходима, тъй като „глобалното затопляне“ води до сухи периоди.
А ние сме нехайни в това отношение. Трябва да се опазва околната среда, но е непростимо да не можем да регулираме оттока на реките и при един проливен дъжд да има потопени цели села. Тези явления зачестяват.
ругото е развитието на зелената енергетика. Аз като синоптик ви казвам, че е много хубаво, но е непостоянно, също като вятъра, затова трябва да бъде съчетано с т.нар. постоянни източници на енергия.
А бъдещето е в атомните централи. Това е бъдещето на сериозното запасяване с енергия, което ще реши проблема в един дългосрочен план. България не може да използва рационално предоставените й възможности. Океанът също е неразработен, там има много ресурси за изхранване, за добив на полезни изкопаеми.
– Какви температури да очакваме през тази зима? По-мека или по-сурова ще е?
– Една нормална зима с повече сняг през декември месец. Януари ще бъде сравнително топъл, но снежен. Затопляне ще има през февруари и март месец. Така че зимата се очаква да бъде сравнително топла.
– Според прогнозите какъв зимен сезон да очакваме? Ще има ли достатъчно сняг, за да предложим добри условия за зимен туризъм?
– Ще има идеални условия за зимен туристически сезон у нас. Всички ски центрове предлагат производство на изкуствен сняг. Нашите специалисти, които поддържат тези системи, са на високо ниво.
Така че във всички случаи ще има условия за любителите на белите спортове, дори и в най-тежката ситуация. Но засега се очаква, както казах, да започне едно натрупване на естествена снежната покривка по планините още в началото на декември месец. Мисля, че сезонът ще бъде успешен, тъй като рестрикциите там са малки.
Ще има сняг, но трябва да се внимава. Контактувам често със спасителните екипи в Банско, когато съм там, минимум по един претърпява по-сериозни травми на главата или на краката.
Но смятам, че сезонът ще бъде успешен, дори ще е по-успешен от миналогодишния според мен, тъй като миналата годи декември нямаше сняг, засега прогнозите са средата на декември да има достатъчно сняг.
Източник: БЛИЦ
