Според информацията Селин Дион вероятно никога повече няма да пее пред почитателите си.
55-годишната емблематична певица наскоро е диагностицирана със синдрома на скованото лице и се твърди, че се бори да намери лекарства, които да й помогнат. Състоянието на певицата ще остави феновете ѝ съсипани, като се разпространява информация, че може да се наложи да прекрати кариерата си, след като през май отложи концертите си за тази и следващата година.
Това е нещо, което изпълнителката на My Heart Will Go On няма да реши лесно, тъй като тя често споделя, че обича да свири. Но в момента се говори, че състоянието ѝ е толкова зле, че тя не обича да излиза от къщи.
Сега вътрешен източник разкри проблемите, с които се сблъсква звездата у дома, като твърди, че тя е податлива на падане и страда от „непоносими“ спазми.
Източникът заяви пред The National Enquirer: „Селин не се е снимала на публично място от почти 600 дни – и за това има основателна причина. Тя има проблеми с ходенето и е подвластна на силни шумове, които предизвикват спазми, които я правят податлива на падане. Гърбът ѝ е станал прегърбен, а мускулните ѝ спазми понякога са непоносими.“
Източникът твърди, че състоянието ѝ продължава да се влошава. Наскоро тя е преместила сестра си Линда в дома си, който споделя с тримата си синове Рене-Шарл, Еди и Нелсън. Сестра Клодет наскоро разкри, че Селин се вслушва в лекарите в опит да намери лечение.
Клодет разказва пред Le Journal de Montreal:
„Когато ѝ се обаждам и тя е заета, говоря със сестра ми Линда, която живее с нея, и ми казва, че тя работи усилено. Тя слуша най-добрите изследователи в областта на това рядко заболяване колкото е възможно повече. Честно казано, мисля, че тя има нужда най-вече от почивка. Тя винаги излиза извън рамките на възможностите си, винаги се опитва да бъде най-добрата и на върха на възможностите си. В един момент сърцето и тялото ти се опитват да ти кажат нещо. Важно е да се вслушаш в тях.“
Клодет продължи да обяснява, че сестра ѝ Линда се е преместила при музикалната икона, която е най-малката от 14 братя и сестри, за да ѝ помогне да се грижи за нея, докато тя продължава да се бори с изтощителната болест.
Тя продължи да казва, че сестра ѝ работи усилено за възстановяването си, като добави: „Ние ѝ се доверяваме. Това й е вродено, тя е дисциплинирана във всяка област на живота си… Не можем да намерим лекарство, което да действа, но да имаш надежда е важно.“
