Сеизмологът от БАН доц. Александър Радулов заяви пред Нова, че земетресението, което разтърси района на Костенец представлява, така наречената фонова сеизмичност.
По негови думи този тип трусове са значително по-малки от тези, които се образуват в планините и не предвещават последващи силни трусове.
Според него има два типа трусове, ограничени от пространството и неограничени.
По думите му размерите им са несъизмерими. Последното земетресение в България, на което станахме свидетели, е било точно на мястото където се намират границите на местния разлом.
Според доцента, Софийските разломи са свързани с пернишкия и около тях е изключително опасно. Важно е през какви интервали стават трусовете, а деформациите на земята се установяват единствено с разкопаване и проучване. Той също така не пропусна да спомене, че софийското поле представлява капан за наводнения.
Каква е вероятността от силно земетресение?
След като учени прогнозираха, че ще има силно земетресение в Истанбул, следва да се запитаме „Каква е вероятността?“. Според специалистът още от 90-те години е ясно, че участъкът около Цариград го очаква силно земетресение. За разлика от България, Турция има много силна геоложка служба, която следи развитието по въпроса.
По думите на г-н Радулов е грешно едно природно явление да се нарича бедствие.
За него бедствията са породени от невежеството на хората и тяхната неподготвеност.
Също така, той сподели, че плочата в нашият район се подпъхва и по този начин ни „разтяга“. Това ни поставя в по-малък риск в сравнение с Африканската сеизмична, при която плочите се блъскат.
