Запечатан ми е моментът, в който видях, че е жив и диша и моментът, когато бях сигурен, че си поема въздух. Стоях 5 секунди. Не можех да повярвам, че го виждам, че е той и до някъде се радвах, че не бях прав, че не може да оцелее в планината. Беше избушен. Това разказа пред Нова тв Веско, който е един от спасителите на 12-годишния Александър, който изчезна в Перник на 11 ноември.
„Имал е повече време, за да се придвижи в светлата част на денонощието. Не е потвърдено, че е бил видян от жени. По-важното е, че когато приключихме работата си на терен в понеделник казахме на полицая, че ни трябва сламка и да ни даде ориентир. До понеделник бяхме претърсили северната част, по-голяма част от южните и ги бяхме оставили като невъзможни. В светлата част на денонощието той не е имал възможност да слезе натам“, допълни Емил Нешев.
Той разкри, че именно тези склонове не са били проверени обстойно от хора, на които биха могли да разчитат. Точно тези места не са били проверени от достатъчно подготвени хора.
„Ние сме само част от хората, които взеха участие. Имаше страшно много доброволци. Това от една страна е много хубаво, но може и да е причината за изчезването на детето – може да се е уплашило и скрило“, каза още той.
Според доброволците, началото на стреса е било, когато е осъзнало, че се е загубило.
„Не беше контактен. Сам е оцелял в планината. Не се страхуваше от нас. Веско каза, че се е опитал да помогне и да стане. Когато го качихме на 2-3 пъти поиска вода. Не можеше да каже думата, но се разбрахме. Само си повдигаше главата и се отпускаше, но се опитвахме да го свалим“, разказват още.
„Извадихме термо фолия и наши дрехи, за да го увием. Не само, че не се бореше, но и се повдигаше, за да помогне“, допълни Веско.
„Детето е много по-добре. Възвръща функциите си. Бузките, ръчичките и крачетата са му розови. Пие водичка. Казва ми: „Тате, дай вода“. Трябва да го захранваме, но постепенно. Включен е на системи, защото е изтощен, както чухте от разказа на моите герои. Той вече се съвзема, но още е много уморен“, сподели бащата на Сашко.
„Аз не мога да взема нито една от версиите предвид, докато разследващите не си свършат работата. Ако моето дете е оцеляло толкова дни, той наистина е свръх човек. Не мога да си представя, че издържа толкова много. Надхвърля представите ми за възможностите си“, допълни той.
Бащата на Александър благодари искрено още веднъж на мъжете, които спасиха сина му.
„Те върнаха живота ми“, каза той.
„Исках да се включа в разговора по отношение на това, че този шум от началото и реакцията ми беше доста бърза, тъй като викнах мои приятели с високопроходими джипове. Нещо чух от Ботьо Ботев, че един вид аз закъснявам с моята реакция. Аз викам моите приятели и те идват веднага и започваме да обхождаме всички пътища и аз леко да го викам. Той всъщност, ако има АТВ-та, мотори и много шумни неща, би могъл да се скрие в храстите наоколо. Това не означава, че не благодаря за цялата операция, тази невиждана досега операция, която обедини България“, допълни бащата.
