Димитър Димитров, спонсорът ѝ и собственик на – българска IT компания е първият българин, който е постигнал 100% независимост от енергото. И не само – той построил е подземен град за 200 души, които могат да живеят извън системата, но свързани със света цяла година. Това място се пази в пълна тайна.
Съоръжението не е подводница, а тръба дълбоко под земята. На това място фирмата, основен спонсор на Зара, съхранява данните на своите клиенти. Неин собственик е Димитър Димитров.
Не за първи път се срещаме с Димитър Димитров, разказва bTV. Преди година даряваше картофи на нуждаещи се, а днес производството им върви с пълна сила, а служителите му знаят, че ядат чиста, екологична храна.
Докато всички се чудехме кой е складирал тонове боклук край реката в Невестино, той проследи пътя му с датчици, поставени в кофички от кисело мляко.
Тайното място е високо в планината, в провинцията, на километри от София. Пътува се по стръмен път, който свършва пред вратата на оранжерия.
В оранжерията са засадени всякакви плодове и зеленчуци, разпознаваме моркови, лук и чесън. Продължаваме разходката и стигаме до екзотичния ананас, който има необичайна функция, разказва екип на телевизията, допуснат до мястото.
„Той е разположен горе-долу в средата на това помещение и ако той измръзне, ние ще знаем, че имаме проблем с отоплението. Ананасът измръзва при 12 градуса, когато ние си отглеждаме ананасите, абсолютно от всяка коронка се отглежда плод със 100 успеваемост“, обяснява Димитров.
На площ от 160 квадрата всичко се захранва с помощта на соларни панели – фотоволтаични, които произвеждат електричество и вакуумно тръбни, които генерират топлина. Това съоръжение осигурява на целия бизнес пълна независимост от енергото.
„Целенасочено под пода няма термоизолация и през лятото ние сме подгряли съоръжението, и два метра скална маса под него до много висока температура“, обяснява Димитров.
Стопанството само произвежда не само тока, но и храната, която е нужна за изхранване на служителите.
„Ние разполагаме с продоволствия, които са достатъчни за една година. Ние отглеждаме всякакви зеленчуци и плодове, а също и разполагаме с консервирани храни в количество за 50 семейства за една година“, обяснява Димитров.
Защо бизнесменът толкова държи на сигурността? Според него късметът да не сме преживявали мащабни природни катаклизми през последните 150-200 години не е безкраен.
„1816 г. е известна в историята като годината без лято. В тези райони е валял сняг, не е имало реколта, това е довело до масов глад и тези райони пазят история за това събитие и са взели съответните мерки. Аз не желая да съм зависим от доставки, от производители в чужбина от, ако щете, международното положение, а това в момента е много актуално. Енергията, необходима за да отгледаме разсада, който сме посадили сега, се намира тук, под краката ни, тя в момента се намира тук и е сигурна, а не се намира в земните ядра на Русия“, казва Димитров.
За да разберем къде се крият част от продоволствията, които могат да се използват при необходимост, слизаме под земята. Никой не предполага, че тук има всичко, от което човек има нужда.
„В това подземно съоръжение сме създали нормални битови условия и то може да бъде използвано в случай на нужда“, обяснява Димитров.
Разходката ни под земята продължава. Не знаем колко е дълбоко, но слизаме по отвесна стълба, за да разберем къде се съхраняват данните на клиентите на IT компанията. Влизаме в тръба. Димитър е независим от електропреносната мрежа.
„Това са литиеви батерии, които осигуряват електричество през тази част от деня, когато няма вятър или слънце. Тази тръба, освен, че ни защитава от всичко, за което се сетите, ни защитава и от електромагнитни въздействия. Тоест, ако земята бъде сполетяна от слънчево изригване от голям магнитут, нашето оборудване ще бъде запазено. Съоръжението е достатъчно голямо да приюти хора“, казва той.
Под земята Димитров разказва за Събитието Карингтън, или най- силната геомагнитна буря в историята. „28 август 1859 г. много мощно слънчево изригване е изкарало от строя съществуващите тогава телеграфните връзки. Хората са били свидетели как от всички телеграфни жици хвърчат искри, много телеграфисти са получили токови удари и въобще цялата система излязла от строя. Ако това се случи днес, ще останем без електричество за много дълго време“, смята Димитров.
Затова това съоръжение е защитено с арматура и специална неръждаема стомана, което го прави сигурно убежище при всякакво по интензитет слънчево изригване.
„Ние имаме ангажимент към нашите клиенти и трябва да направя така, че ние да сме в състояние да ги обслужваме, без значение какво се случва около нас“, смята мъжът.
Не случайно подземните съоръжения са няколко и нарочно не са свързани с топли връзки, за да може, в случай на пандемия, групите да са разделени. Токът, произведен по начина, по който се произвежда тук, е в рамките на 200-300 киловат часа дневно през летните дни.
За да разберем къде се крият част от продоволствията, които могат да се използват при необходимост, слизаме под земята. Никой не предполага, че тук има всичко, от което човек има нужда.
„В това подземно съоръжение сме създали нормални битови условия и то може да бъде използвано в случай на нужда“, обяснява Димитров.
Разходката ни под земята продължава. Не знаем колко е дълбоко, но слизаме по отвесна стълба, за да разберем къде се съхраняват данните на клиентите на IT компанията. Влизаме в тръба. Димитър е независим от електропреносната мрежа.
„Това са литиеви батерии, които осигуряват електричество през тази част от деня, когато няма вятър или слънце. Тази тръба, освен, че ни защитава от всичко, за което се сетите, ни защитава и от електромагнитни въздействия. Тоест, ако земята бъде сполетяна от слънчево изригване от голям магнитут, нашето оборудване ще бъде запазено. Съоръжението е достатъчно голямо да приюти хора“, казва той.
Под земята Димитров разказва за Събитието Карингтън, или най- силната геомагнитна буря в историята. „28 август 1859 г. много мощно слънчево изригване е изкарало от строя съществуващите тогава телеграфните връзки. Хората са били свидетели как от всички телеграфни жици хвърчат искри, много телеграфисти са получили токови удари и въобще цялата система излязла от строя. Ако това се случи днес, ще останем без електричество за много дълго време“, смята Димитров.
Затова това съоръжение е защитено с арматура и специална неръждаема стомана, което го прави сигурно убежище при всякакво по интензитет слънчево изригване.
„Ние имаме ангажимент към нашите клиенти и трябва да направя така, че ние да сме в състояние да ги обслужваме, без значение какво се случва около нас“, смята мъжът.
Не случайно подземните съоръжения са няколко и нарочно не са свързани с топли връзки, за да може, в случай на пандемия, групите да са разделени. Токът, произведен по начина, по който се произвежда тук, е в рамките на 200-300 киловат часа дневно през летните дни.
Източник: Пловдив 24
