„Има ясно изразена тенденция за овлажняване на сирената, ако през 2020 г. завишеното количество вода беше 78%, сега то е 85%, като дори при скъпите млечни продукти се забелязва тази мода. Винаги, когато в даден продукт имаме повече вода, това способства развитието на микроорганизми и когато ние не сме осведомени, това може да рефлектира негативно върху здравето ни“. Това заяви в интервю за БГНЕС Богомил Николов, председател на Асоциация „Активни потребители“.
Според него, ако следваме традиционната рецепта, по която се прави сирене, става много трудно да се получи съдържание на вода над 60 процента.
За да се получи такова, има два начина, които са в ущърб на потребителя
Единият е, ако сиренето не е оставено да узрее достатъчно. То не се прави за един ден, тъй като технологията изисква да мине определено време в зреене. По икономически подбуди обаче, много по-изгодно е вместо един месец, сиренето да отиде например на пазара още след първата седмица. Тогава то може да е с по-високо съдържание.
Вторият начин да се получи такова задържане на вода е с добавки. Те са трудни за улавяне и доказване с тест. Именно заради това се тества косвения индикатор, който е съдържанието на вода. Ако е над определения процент, то нещо я задържа там. Следователно нещо е добавено.
„Фактът, че те не са оповестени и ние не знаем какви са тези добавки е първата индикация за опасност“, заяви още Николов и продължи:
Най-елементарният пример е, ако имаме алергия към дадена добавка. Получаваме пристъп и не можем да разберем какво я е провокирало. Освен това, по-високото съдържание на вода е благоприятно за развитието на микроорганизми. Най-малкото, заради тях сиренето се разваля значително по-бързо.
„За съжаление и в скъпите сирена се наблюдава тази тенденция. През 2005 г., когато беше първият тест на сирене, нямаше нито едно сирене с високо количество вода, но очевидно имаме ясно изразена мода за овлажняване на сиренето, защото това е най-евтината съставка в този продукт. По този начин се продава недотолкова скъпо сирене, доколкото скъпа вода“, коментира още експертът и уточни, че този проблем може да бъде решен много бързо.
Според него, агенцията по храните трябва да започне мащабни и системни проверки. При сирената с БДС процедурата по контрол и самото производство е по-затегната. Там може да се има повече доверие. Има и производители, които са се доказали като коректни в тестовете през годините, заради това на тях също може да се вярва.
„Това, което със сигурност можем да кажем е, че сирене под 15-16 лв. за кг няма как да бъде качествено. Там рискът да попаднете на такъв продукт е над 50%“, обясни още Богомил Николов.
„След наредбата между 2020 и 2022г., с която вече водното съдържание в сиренето е регламентирано, всички сирена, които имат водно съдържание над 60% трябва да бъдат етикирани.“
Такова сирене не може да се продава като насипно. Освен това трябва да е надписано изрично, че е бяло саламурено сирене с повишено водно съдържание.
„Нито един от тези 48 продукта, които сме закупили не е имал такъв надпис, даже голяма част от тях бяха на витрината с насипни сирена“, уточни още Николов.
„Нищо не се е променило, въпреки че наредбата е в сила от май тази година. Ние изчакахме още три, четири месеца с надеждата, че производителите ще изпълнят изискванията на наредбата, но нищо подобно не констатирахме“, заяви още той.
От БАБХ съобщават, че от началото на годината до 17 ноември са иззети 145 проби на различни млечни продукти. Те са тествани за немлечни мазнини и съответствие с физикохимичните норми. Резултати са получени за 144 броя проби, от които има 16 несъответствия. Шест от тях са за млечни продукти с високо съдържание на вода.
Агенцията ще засили мониторинга на млечните продукти и ще увеличи броя на взиманите проби.
