Много шофьори искат техният автомобил да е невидим за камерите, които засичат нарушения по пътя. Заради това правят какво ли не – залепват лепенки по регистрационните си номера, скриват част от тях, задраскват букви и цифри. Слагат светлоотразително покритие. Някои мерки работят сравнително добре, други не.
Не по-малко са шофьорите, които смятат, че правилата съществуват с причина, но дори те признават, че камерите масово не се слагат, за да правят движението безопасно, а за да запълват бюджети.
Нерядко се случва да има знак за скорост с 40 или 50 километра в час, в участък, в който естествено се вдига по-висока скорост. После използват мястото за клопка, слагат камери и пращат глоби наред.
Вероятно, ако камерите се слагаха на местата, където има необходимост от тях, ограниченията щяха да са разумни, а шофьорите нямаше да се интересуват от това как да не бъдат глобени. Все пак не това е темата на материала, а само повод за размисъл.
Много шофьори твърдят, че ако се мине със скорост над определена граница, особено ако е мрачно, камерата не може да засече нарушителя.
И в това има логика, защото всяка техника има някакви специфични ограничения. Оказва се, че и при пътните камери има такива, за които разбираме от Автоблиц, които говорят с пътен експерт, пожелал да остане анонимен.
„В съвременните системи за фотовидеофиксация се използват определени системи за разпознаване на транспортните номера. За новите камери те могат да се справят със задачата, при движение със скорост до 350 километра в час. По-старите поколения камери имат ограничение от 250 километра в час. Тоест глоба за превишаване на скорост, засечена от камера, може да се избегне само при движение над тези граници. Но това създава голяма опасност не само за живота на хората в колата, но и за тези извън нея. Трябва да знаете и, че в тъмното време системите за фотофиксация използват инфрачервено излъчване.“
Той категорично описва като лудост да се ползват тези скорости, за да се избягват глоби
Препоръката му е, ако все пак шофьорите искат да избегнат глоби, да използват навигаторите. В тях се вкарва маршрута, а програмата посочва ограниченията за скорост, местата с камери и катастрофите по пътя. Съществуват като стандартни навигационни системи, така и приложения за лаптопи и смартфони. Има и специализирани продукти, които са ориентирани само към камерите и клопките.
Източник: Автоблиц
