Разбирането на бедността е една от ключовите стъпки към облекчаването на социалните неравенства. В България, КНСБ предлага значително увеличение на линията на бедност с 142 лева, което ако бъде прието, ще има последствия за минималните пенсии и заплати в страната.
Според синдиката, текущата система за определяне на линията на бедност, която използва данни от Евростат, е неадекватна и не отразява реалното състояние на доходите на населението.
Те особено критикуват големия времеви лаг между годината на изследване на доходите и годината, през която се прилага новата линия на бедност.
Основният проблем тук е, че данните за доходите са от 2021 г., изследването е проведено през 2022 г., а новата линия на бедност ще се прилага през 2024 г. Това води до ситуация, в която реалните условия на живот на хората не се отразяват адекватно в статистическите модели.
В условията на бърза инфлация между 2021 и 2022 г., това може да доведе до трудности за мнозина. КНСБ настоява за интеграция на актуални данни за инфлацията в модела, като по този начин се стреми към по-обективен и точен показател за бедността.
Съюзът признава, че е предпочитано използването на данни от Евростат заради по-голямата им надеждност, но твърдят, че трябва да има корекции, които да отразяват текущата икономическа ситуация. Затова призовават за въвеждане на индексиране с актуалната инфлация, като този подход ще даде по-точна картина за реалното състояние на доходите и живота в България.
В КНСБ са далеч от удовлетворени от текущите предложения на правителството за актуализация на линията на бедност за 2024 г.
Според синдиката, предложената сума от 526 лв. е неадекватна и отсталата от съвременните икономически реалности в страната.
Проблемът с методиката
КНСБ напомня, че методиката за изчисляване на линията на бедност бе коригирана през 2021 г. Този ход изключи индексацията с цените на потребителската кошница, което едва ли е разумно в контекста на ускорената инфлация през последните години. Данните, предоставени от НСИ, подчертават, че общият доход на домакинствата е нараснал с 16.9%, докато разходите са се увеличили с 19.1%.
Времевата разлика: Лагът между изследване и прилагане
Една от ключовите проблематични точки, посочени от КНСБ, е голямият времеви разрив между годината, в която се прави изследването (2022), и тази, в която се прилага (2024). Това забавяне е изключително заблуждаващо, тъй като усложнява коректното разчитане на текущите икономически параметри.
Предложения за корекции
Синдикатът настоява за възстановяване на инструмента за индексиране с натрупаната инфлация. Според тях, „обективната“ линия на бедност за 2024 г. трябва да бъде 646 лв., което отразява ръст с 28.2%.
Политически последствия и социален минимум
КНСБ подчертава, че целта на определянето на линията на бедност не трябва да е само статистическа. Тя трябва да служи като основа за разработване на социални политики, които да помогнат на най-уязвимите членове на обществото. В този смисъл, синдикатът призовава за ежегодна оценка на адекватността на размера на линията на бедност.
