Прогнозите за декември са за по-динамично време, с повече валежи, с нормално количество и температури с около 1-1.5 градуса повече от средните многогодишни климатични норми. Т.е. чака ни топъл и относително с нормални валежи декември. Това заяви в интервю пред „Марица“ климатологът проф. Георги Рачев.
„Световните климатични модели продължават да поддържат идеята, че зимата на Балканите, а и в Европа ще се окаже по-топла от нормалното – за региона и за страната ни с температура с 1-1.5 градуса по-висока за цялата зима. Но ще има и сняг, и поледици, и студове, но в по-малко случаи и с ограничена продължителност“, добави той.
„Твърде дълго за ноември продължи този топъл период, още има зелени листа по дърветата, а буквално след три седмици навлизаме в първия зимен месец. В момента ноември се движи с 5 до 8 градуса над нормата, което не се случва всяка година. Толкова топъл ноември не е бил“, посочи специалистът.
Ето какво каза още климатологът пред „Марица“:
– Проф. Рачев, изключение или тенденция са градусите 20 плюс за ноември?
– Не е нормално толкова дълго през ноември да бележим температури над 15 градуса. Дори в студена София, която е с котловинен релеф, температурите са над 15 градуса. В началото на ноември имахме средни денонощни температури от 14-15 градуса, едва в края на първата десетдневка паднаха под 12 градуса. На обяд младежите дори в София ходят по тениски. Твърде дълго за ноември продължи този топъл период, още има зелени листа по дърветата, а буквално след три седмици навлизаме в първия зимен месец. В момента ноември се движи с 5 до 8 градуса над нормата, което не се случва всяка година. Толкова топъл ноември не е бил.
– Време му е да застуди, но кога?
– Този уикенд, но няма да дойде сибирски студ. Минималните температури ще са между 3 и 8 градуса и максимални между 12 и 16. Специално в топлата Горнотракийска низина максималните температури ще са между 15-16 градуса. Т.е. на фона на тези анормални градуси досега застудяването ще доближи температурите до нормалните за средата на ноември. Но въпреки че говорим за застудяване, градусите ще останат над нормата.
Максималните температури до неделя ще са между 12 и 16 градуса на юг и югоизток. Минималните температури няма да са ниски, а де факто от може би месец с малки изключения нямаме отрицателни сутрешни температури. До края на месеца ще се появят и отрицателни температури.
След неделя ни чакат дни с леко затопляне, след което температурите започват бавно прогресивно да се понижават. Но максималните ще останат в границите 11-16 градуса, а минималните ще започнат да се понижават и от 16 ноември се очаква да са в рамките от минус 1 до 4 градуса. Въпреки всичко средните денонощни ще останат малко по-високи от типичното за средата и края на ноември.
Най-после през уикенда ни чакат валежи. Те обаче няма да са съществени. Засега нито един от големите глобални метеорологични модели не вижда мощни средиземноморски циклони, вещаещи дъжд, а напротив – прогнозата е за високо атмосферно налягане, т.е. липса на валежи.
За съжаление, от месец и половина има места, където не е валяло изобщо. И октомври си отиде със символични валежи, ноември също е много сух досега. Добре, че е краят на есента, когато и насажденията нямат нужда от много валежи. Проблем е, че есенната рапица и пшеница растат при много сериозен дефицит на влага, в някои случаи дори еднометровият почвен слой е с изчерпани запаси. Така че валежите, най-вече в събота, в западната и централна част на страната, ще се окажат спасителни за есенните култури.
– Какъв декември ни чака?
– Прогнозите за декември са за по-динамично време, с повече валежи, с нормално количество и температури с около 1-1.5 градуса повече от средните многогодишни климатични норми. Т.е. чака ни топъл и относително с нормални валежи декември.
Световните климатични модели продължават да поддържат идеята, че зимата на Балканите, а и в Европа ще се окаже по-топла от нормалното – за региона и за страната ни с температура с 1-1.5 градуса по-висока за цялата зима. Но ще има и сняг, и поледици, и студове, но в по-малко случаи и с ограничена продължителност.
Надявам се времето да е благосклонно, тъй като и ние, и Европа имаме крещяща нужда от топла зима, за да ни излезе по-евтино отоплението.
– Не вещае ли твърде топлото време труден зимен туристически сезон?
– У нас зимният туристически сезон започва от началото на декември, около празника на студентите, тъй като за да се ползват пистите, снежната покривка в курортите трябва да достигне поне 60-70 см. Засега естествен сняг не се вижда дори в дългосрочните прогнози – поне докъм 20-25 ноември. Но и т.нар. изкуствен, антропогенен сняг, може да се прави само когато температурите паднат продължително поне до минус 3-4 градуса.
Със сигурност във високата планина над 1500 м ще се създадат благоприятни условия за антропогенен сняг, който е шанс да се разтегне сезонът.
– Колко основателни са предупрежденията на 27-ата световна среща за климата в Египет, че се движим по магистрала към климатичен ад? Толкова ли са зле нещата?
– Когато част от климатолозите говорим за тази истерия във връзка с глобалното затопляне или против напористата екоактивистка Грета Тунберг, това не значи, че сме срещу ЕС, че не искаме да има чист въздух и чиста вода за хората на планетата. Ние сме против крайните заплахи, тази талибанска истерия, че светът пропада.
Истината е, че 7-8 от последните 10 години са най-топлите, откакто се водят метеорологични наблюдения. Това е риск, разбира се, не знаем какво ще се случи. Но нека да е ясно – и преди е имало силни наводнения в отделни райони вследствие на тропични циклони.
Днес обаче тези явления нашумяват заради масовата урбанизация на нови огромни територии. Да вземем Ки Уест, края на пясъчната 150-милна коса във Флорида. Там и преди 200 г. е имало разрушителни тропични циклони, но районът тогава е бил населен само с крокодили. Сега обаче цялата територия е застроена с къщи за над милион и естествено вредите от циклоните са много големи.
В Шарм ел-Шейх се проведе 27-ата среща за климата, като досега не е направено нещо значимо от главните виновници за световното замърсяване с въглероден диоксид и с метан. Да не говорим за другите химически вещества и газове, които никой не коментира – метан, фреоните, които включват и хлорофлуоровъглеродите (CFC), които обуславят озоновата дупка над Антарктида. Както и хилядите отрови – живак, кадмий, тежки метали, които се изхвърлят в атмосферата.
Има пет държави – Китай, САЩ, Индия, Русия, ЕС като бъдеща голяма държавна формация, които са отговорни за 65 процента от световното замърсяване. Към главните виновници трябва да прибавим и Бразилия, Австралия, Япония. Тези страни трябва да решат проблема. Но демонстративно китайският президент Си Дзинпин не отиде на срещата в Египет, както пропусна и срещата в Глазгоу.
Макар че е на първо място по въвеждане на нови екологични мощности, Китай въвежда нови термични въглищни централи, за да задоволи крещящата си нужда от енергия. Ако обаче имаме магическа пръчица и затворим производството на Китай, световната икономика ще се срине, няма да остане никой незасегнат. Китай е фабриката на света, която се нуждае от все повече енергия и ако се затвори, светът загива буквално. 60-70 процента от фотоволтаиците се произвеждат в Китай, както и огромен процент от неща, които ползваме – от клечките за зъби до частите за електроцентрали.
– Влошава ли се климатът дотам, че да доведе до масова миграция заради суша, до масово измиране на хора?
– Това е паникьорство и игра на тънката струна на човешкия живот. А и нито Европа, нито светът стават пустиня, както се говори от десетилетия.
Да, прекалено топлото или студено време влияе зле на възрастните хора с разклатено здраве, горещината е спусъчен механизъм за хронични заболявания. Но да не забравяме, че средната продължителност на живота в Европа никога не е била толкова голяма. Преди години в Европа, главно във Франция и Германия, починаха 70 000 души. Причината обаче беше, че старческите домове не бяха оборудвани с климатици.
Истината е, че човечеството живее по-добре. Така и трябва да е, но това да става с по-малко природоползване, с по-малка намеса, с по-малко унищожаване на природата. Това трябва да е съвременният ръководен принцип.
– Не е ли обаче Зелената сделка поставена на трупчета заради серията кризи и войната в Украйна?
– Разбира се, че е поставена. Ето, термичните централи продължават да работят. Богатите страни имат други възможности – една Норвегия има природен газ, едни от най-големите водноенергийни ресурси. Но бедните страни като нас и съседите, особено на Западните Балкани, нямат алтернативни възможности и затова най-голямото замърсяване е там. Хората са на печки на дърва, на въглища.
В момента и европейците са в шах – приканват ги да пестят, не са плащали досега такива солени сметки за ток, за газ, за фосилни горива.
Не виждам как реално ще се осъществи целта до 2035 година да изчезнат двигателите с вътрешно горене – нямам обяснение. Как за 10 години Европа ще се раздели с традиционните автомобили.
Самата Европа направи две колосални крачки назад – обяви ядрената енергия за зелена, с временно връщане към нея. Изкарахме, че и природният газ може да мине временно като чисто гориво. Ами не може! Но виждаме, че без природния газ практически не можем.
С климатичните промени не трябва да се води борба, трябва да се живее в унисон с природата. А ние в момента танцуваме екологично танго – две крачки напред, една назад. Нужен е справедлив преход. Не може в 21. век да нареждаш на хората да се къпят по-рядко. Виж, да се държи климатикът с 1-2 градуса по-ниско, е по-нормално.
Но трябва да измислим нещо така, че да добиваме от слънцето и вятъра водород, който да използваме като основно гориво, тъй като той не дава никакви вредни въглеродни емисии. За това трябват пари. А на срещата в Египет се дават обещания, за 27-и път, но значими резултати няма.
Смисълът от тези срещи е политически – лидерите да се тупат по гърдите, че ще развиват Зелената сделка, ще се преборят за чист въздух на електората.
– Няма ли шанс срещата в Египет да направи някакъв пробив в битката срещу глобалното затопляне?
– В Шарм ел-Шейх развиващите се страни, начело с Бразилия, много мощно протестират за това, че след Парижкото споразумение от края на 2015 г. много малко неща са се променили в позитивна посока. Тогава беше гласувано създаване на фонд от 100 млрд. долара годишно за подпомагане на бедните страни в трансформацията от фосилни към щадящи природата горива, да трансформират икономиките си в нисковъглеродни, зелени. До ден днешен нищо не се прави по този въпрос.
Сега вече Бразилия и другите развиващи се страни искат сумата, която да дадат богатите страни, да бъде увеличена на 1 трилион годишно. Това са много пари дори за САЩ, които трябва да решават и вътрешни проблеми. Неотдавна президентът Джо Байдън подписа програма за 369 милиарда долара, които трябва да бъдат вложени директно в икономиката и да стимулират американците да купуват електрически автомобили, да си слагат фотоволтаици.
– Очертава ли се принудителен ренесанс на изкопаемите горива, на АЕЦ предвид кризите, които тресат света?
– Очертава се, за съжаление. Никога не съм смятал, че атомната енергия е зелена, имам много сериозни доводи. Видяхме ги със сериозните катастрофи в Чернобил и Фукушима, след които може би за десет поколения площите ще са облъчени и неизползваеми. Този тип ядрена енергетика не трябва да се развива. Решението е нов тип мобилни, малки атомни електроцентрали, изградени на друг принцип, без рискове от взрив и радиоактивният материал да се разпръсне.
Нека хората да разберат нещо просто – срути ли се икономиката, няма данъци, които да отиват за развитието на зелената енергетика. И тогава се връщаме години назад, а хората започват да горят всичко възможно, както беше преди години. Всъщност екологията си е жива икономика, а оттам и политика.
Глобалният щит срещу климатичните промени, който обяви Световната банка, звучи интересно, но засега твърде популистки. Богатите са принудени да помагат на бедните, в името на това да спасят планетата, а и себе си.
