Кърлежите са в състояние да преодоляват по въздуха разстояния, които са няколко пъти по-големи от собствените им размери, и всичко това благодарение на статичното електричество, натрупано от тялото на бъдещия гостоприемник.
Това са установили биолози от Бристолския университет (Великобритания), чиято статия е публикувана в списание Current Biology.
Сам Ингланд и колегите му си задават въпроса – как седящият в тревата мъничък кърлеж успява да се залепи за преминаваща топлокръвна жертва, ако най-често не е близо до нея, а на известно разстояние? Кърлежите имат къси крака и не могат да скачат, така че твърдението „един кърлеж скочи върху мен, докато се разхождах по тревата“ е фундаментално подвеждащо. Ингланд и колегите му предполагат, че единственият начин кърлежът да достигне до гостоприемника си е да бъде привлечен към тялото му от статично електричество.
„Известно е, че много животни, включително и хората, са в състояние да натрупат доста значителен електростатичен заряд върху телата си“, обяснява Ингланд.
„Това се случва естествено, в процеса на триене с околната среда, например когато се удряме в трева, докато вървим, ходим по пясък и т.н. Решихме да проверим дали подобен статичен заряд е достатъчен, за да позволи на кърлежите да „достигнат“ жертвите си по въздушен път.“- казва Сам Англия от Факултета по биологични науки към Бристолския университет.
Учените първо провеждат серия от експерименти със статично заредена заешка кожа и други материали – те се доближават до кърлежите отгоре и наблюдават какво се случва. Оказало се, че заредените повърхности наистина карат кърлежите да летят във въздуха на разстояние от няколко милиметра или дори сантиметра (еквивалентно на това, ако човек скочи по няколко етажа стълби).
След това изследователите изчислили минималната сила на електрическото поле, което се създава, когато животното се търка в тревата, в която чака кърлежи, а също така с помощта на експерименти определили минималната сила на заряда, необходима за привличане на кърлеж. Оказало се, че вторият показател е по-малък от първия, което означава, че в природата кърлежите вероятно използват този механизъм, когато ловуват плячка.
Ингланд и колегите му смятат, че този метод може да бъде универсален – по същия начин, привличайки към тялото невидимо статично електричество, и други паразити – дървеници, бълхи, въшки, се доберат до гостоприемниците.
А това, от своя страна, ни позволява да погледнем по нов начин на методите за защита срещу тях – може би антистатичен спрей ще подейства в този случай много по-ефективно от репелент.
