Нещо интересно, което излезе от земеделското министерство, сякаш ли не беше достатъчно във фокуса на медиите. Чухме от Кирил Вътев няколко много интересни неща. Министърът е категоричен, че няма нормален сценарий, в който България е редно да внася зеленчуци и плодове.
Неговата информация е, че нашата страна може да изхранва 30 милиона души
Тоест съществува потенциал, който не се използва. От земите ни имаме 40 процента площи, които са изключително плодородни. Той спомена, че средното за Европа е едва 12% такива земи. Тоест над 200 процента разлика.
Има капацитет, който е напълно не използван и, ако се отприщи с необходимото насърчение, ще последва бурно развитие.
Според него България трябва да бъде нетен износител на всякаква земеделска стока. Нещо, което е било факт през 30-те години. Също е било факт и до преди 35 години.
Той обясни и какъв е начинът едно правителство и една държава да повлияе на цените в положителна насока
Цените се определят от пазарът, с неговото предлагане и търсене, от наличната конкуренция. Според него, ако държавата подобри средата на бизнес, ще е възможно храните да бъдат с по-малка себестойност, което ще позволи сваляне на цените им. Има ли висока себестойност, идваща от много разходи, няма кой и как да свали цените.
Друг проблем, който пречи на разгръщането на нашия потенциал е, че дигитализацията на земеделието изостава
Трябва да се изгради комуникация между много от информационните системи. Част от тях трябва да се реформират, тъй като не работят потенциално в сегашния си вид. Най-бележитият пример е с животновъдството, където планирането както в краткосрочен, така и в годишен план, е катастрофално. Нещо, което е пряко зависимо от иновациите.
