Докато инфлацията в Германия се покачва до най-високото си ниво от три десетилетия, Симон и Лена Вендланд, родители на новородени близнаци, казват, че животът им е станал по-несигурен. Техният доставчик на електроенергия току-що е обявил, че удвоява цените на тока, а цените на имотите изглеждат „доста страшни“.
„Не знаем докъде ще ни доведе това“, каза Симон Вендланд пред АФП.
От енергията и храната до хартията и наемите – цените безмилостно се покачват както в Германия, така и в цяла Европа. По последни данни инфлацията в най-голямата икономика в Европа е 5% на годишна база, което е невиждано ниво през последните 30 години.
Най-продаваният вестник в страната „Билд“ обвинява Европейската централна банка, че не е успяла да овладее цените и дори е допринесла за проблема с политиката си на евтини пари.
Базираната във Франкфурт ЕЦБ твърди, че нейните рекордно ниски лихвени проценти и програмата за спешно изкупуване на облигации на стойност 1,85 трилиона евро са необходими, за да подкрепят икономиката, опустошена от кризата с коронавируса.
В Германия обаче спестителите смятат, че политиката на ЕЦБ на нулеви лихвени проценти намалява стойността на техните активи.
Неотдавна „Билд“ нарече ръководителят на ЕЦБ Кристин Лагард „Мадам Инфлация“, като заяви, че тя „носи дрехи на Шанел“, но „се подиграва със съдбата на пенсионерите, служителите и спестителите“, въпреки че самата председателка на централната банка изрази загриженост от повишаването на цените на основните хранителни продукти в супермаркетите.
Скептицизъм
Със своята ултрахлабава парична политика през последните години ЕЦБ отдавна е страшилище за германските спестители.
„Билд“ беше нарекъл предшественика на Лагард Марио Драги „Драгила“, сравнявайки го с вампир, който „изсмуква сметките до последната капка“.
След разрушенията, причинени от инфлационните кризи през 20-те и 70-те години на миналия век, германците имат вкоренен страх от инфлацията, казва икономистът от ING Карстен Бржески.
Многократното твърдение на Лагард, че неотдавнашните скокове на цените са преходни, се посреща с недоверие в най-многолюдната европейска страна.
„Според госпожа Лагард ще преодолеем всичко до средата на следващата година, но това е само нейната версия“, каза Марлот Крьобер, 72-годишен бивш учител.
Германските банкери също изразиха скептицизъм по отношение на оценката на Лагард.
„Има все повече и повече индикации, че този скок на цените не е временен и ще трябва да живеем с него и след тази година“, каза шефът на „Комерцбанк“ Манфред Кноф.
Кристиан Севинг, негов колега от „Дойче банк“, по подобен начин призова централните банки да „намерят начин да излязат от тяхната много благоприятна парична политика“, и то „колкото по-скоро, толкова по-добре“.
Последен защитник
Ръководителят на централната банка на Германия Йенс Вайдман наскоро хвърли бомба, като обяви, че ще подаде оставка от влиятелната „Бундесбанк“ в края на тази година. Вайдман, който оглавяваше „Бундесбанк“ в продължение на десетилетие, често беше смятан за самотен глас срещу ултрахлабавата политика на ЕЦБ. Така че с неговото напускане „последният защитник на германски спестител си отива“, заяви вестник „Ди Велт“ в почит към главния банкер.
Въпреки това анализаторите твърдят, че с политиката си ЕЦБ е осигурила просперитета на еврозоната.
„Критиците забравят, че институцията също така гарантира икономиката да продължава да получава подкрепа, еврозоната да се запазва и германският пазар на труда да е в подем, невиждан от 20 години“, казва Бржески.
Служителите също се възползват от силната икономика, докато държавата успява да вземе заеми при отрицателни лихви.
Поради това някои потребители все още са в лагера на ЕЦБ.
