1150 българи и румънци работят при нечовешки условия в месопреработвателните предприятия в Дипхолц (Долна Саксония – бел.ред.), пише германското издание „Крейсцайтунг” (Kreiszeitung). Пастор монсеньор Петер Косен описва тези временни работници в големите кланици като „хора за еднократна употреба“, които биват експлоатират и разменяни между собствениците. Духовникът безмилостно описва положението им в Германия – дванадесет часови смени, шест до седем дни в седмицата и заплащане под минималната заплата.
„Хората биват наемани, използвани и след това изхвърляни”, казва Петер Косен и призовава за промяна в системата с трудови договори и временната заетост със заплати и социален дъмпинг.
„Евтино, евтино, евтино” в месопреработвателната индустрия има висока цена.
Пред местната общност пастор Петер Косен е изнесъл информация за положението на работниците на черно. Жени и мъже от България, Румъния и Полша работят 6 дни в седмицата по 12 часа на ден без възможност за възстановяване. Това води до редица заболявания. Хората се разболяват и заради липсващо или повредено предпазно облекло, но не могат да отидат на лекар.
Работници на черно в месната промишленост са грубо експлоатирани
Миграцията на работници започна през 90-те години.
„Първоначално дойдоха хора от Полша, след това от България, Румъния и Унгария, сега са от Молдова или Украйна. При това работата им нерядко е нелегална”, твърди Косен.
Разликата в доходите в ЕС насърчава грубата експлоатация на пазара на труда. Има работници със заплати и права и такива, които са били измамени по различни начини относно минималните заплати и социалните осигуровки. Работниците от България и Румъния далече не са смятани за равни със своите съседи и с тях се злоупотребява като евтина работна ръка и черноработници.
Големите и известни компании и личности в този регион не се страхуваха да работят с подизпълнители и агенции за временна заетост, зад които стоят осъдени престъпници.
„Блато от криминални подизпълнители и съмнителни агенции за временна заетост се използват за намаляване на разходите за труд и избягване на отговорността на работодателите”, твърди пасторът.
Много компании избягват плащането на минимална работна заплата чрез голям брой неплатени извънредни часове.
Плащат се между 290 до 420 евро на месец за легло в обща стая, като сумата се събира под формата на такса за агенцията и за уреждане на трудовите правоотношения. На работниците се начисляват глоби, такси за преводи, транспорт до работното място и други.
Източник: Виж ти
