По повод скандалните обиски и претърсвания, за които всеки един от вас знае, днес ще разгледаме въпроса имат ли право органите на реда, или нямат, да правят това с нас. Описаните действия са очевидно незаконосъобразни. Законът за МВР предвижда да е налице едно от 4 изчерпателно изброени условия за обиск.
Първото е обискираният да е задържан за 24 часа. Това става с писмена заповед, подлежаща на съдебно обжалване. Това очевидно не е станало.
Второто условие е по отношение на обискирания да има данни, че носи опасни или забранени за притежаване предмети. Това означава за конкретния обискиран да има такива данни. Нещо, което въобще не е така, защото са обискирани всички.
Третото условие е обискираният да е заварен на местоизвършването на престъпление или нарушение и да има данни, че точно у този човек се намират вещи, свързани с нарушението или престъплението.
Очевидно отново липсват такива данни.
Четвъртото условие е в Шенгенската информационна система да има сигнал за определено лице. Нещо, което също не е изпълнено.
Условията са доста ясни и дават възможност да се обискира конкретно лице, за което има данни за посочените условия.
Дори на дадено място да има такова лице, законът по никакъв начин не предвижда да се обискират всички в заведение, зала, улица, град или държава. Поради това нарушението от страна на полицията би било умишлено.
Има изчерпателно определени условия за обиск.
Поради това разпоредбата на закона не може да се тълкува разширително. Европейският съд по правата на човека има стриктна практика да не се допуска разширително тълкуване на полицейските правомощия.
Грубо е погазен и принципът, че обискът не може да се извършва по начин, който уронва честта и достойнството на обискирания. Събличането пред много хора е именно такова действие. Дали на полицейските шефове ще им стане драго да унижават децата им? Или те са недосегаеми?
На много млади хора са нанесени тежки травми. Те не само могат да сезират прокуратурата за незаконните действия, но могат да обжалват пред горестоящата прокуратура евентуален отказ да се образува досъдебно производство.
Пред съда може да се обжалва евентуално прекратяване от прокуратурата на вече образувано досъдебно производство.
Пострадалите могат и да предявят иск срещу държавата за обезщетение за нематериални вреди от незаконните действия на полицията.
Основният проблем, който се набива на очи, е безсилието на полицията
Вместо да издирва и хваща разпространителите на забранени вещества, и то главно големите риби, се прави незаконно масово претърсване сред потенциални потребители главно на единични дози.
И идеята е била това да се отчете като сериозна работа
Вярно е, че в България се носи отговорност и за малко количество, което в голям брой държави не е нарушение, защото тези хора се смятат за жертви, не за извършители. Но даже и това предполага да има конкретна информация срещу дадено лице, за да му се направи претърсване.
Е, полицаят в една държава трябва да работи със законни средства. Полицията е най-важната институция за една държава. Държавата на първо място съществува, за да създаде ред. А редът основно се създава от полицията. В цивилизованите държави този ред се реализира със законни средства.
Затова гражданите са щастливи само в цивилизованите държави.
А мъдрите държави се грижат на първо място за полицията. За разлика от България, където бюрократите се увеличават, а полицаите намаляват. Не само това. Почти всеки, живеещ в голям град, знае местата за разпространение. И повечето от тези места от години си стоят едни и същи и полицията не прави нищо по въпроса. Защо ли?
