Македонският премиер Зоран Заев обяви, че институциите проверяват автентичността на коментари на португалски представител, а посланикът на Лисабон опита да омекоти реакцията в страната, след като от досегашния председател на Съвета на Европейския съюз дойде коментар, че македонският език е бил част от българския.
В разговор с журналисти в Лисабон, репортаж от който бе излъчен по „Хоризонт“ – но и фрагменти от който се появиха в интернет – държавният секретар на Португалия по европейските въпроси Ана Паула Закариаш изрази известно разбиране и поддръжка за българската позиция, блокираща преговорите на Северна Македония с Европейския съюз.
„Много труден дебат“
Едновременно с тези думи (които не са изненада, защото от Португалия са идвали подобни коментари в опит за диалог) Закариаш опита да обясни деликатността на темата, като припомни преговорите с Гърция и трудността на разговора с България. „Това е много труден дебат, особено за България, свързан е с историята, културната идентичност на двете страни, както и с бъдещото сътрудничество. В момента те работят върху нещо като пътна карта, която да им помогне да се сработят, а за България да има гаранции, че когато Северна Македония влезе в ЕС, нещата ще тръгнат по-плавно“, започва обяснението ѝ, но продължава с думите:
„Северна Македония премина през тежки преговори с Гърция – спомнете си, че това промени името на страната. Но е много трудно, защото това е свързано и с България като култура и език. Явно е свързано със северномакедонския език, който някога е бил част от българския език и културните измерения на двете страни.“
Ана Паула Закариаш, държавен секретар на Португалия по европейските въпроси
Едно от българските искания към Северна Македония за одобряване на преговорната рамка и свикване на Първа междуправителствена конференция бе употребата в преговорния процес на фразата „официален език на Република Северна Македония“ вместо „македонски език“. Това искане не се споменава в последните изявления на Министерството на външните работи за позицията на България, включително в позицията от 25 юни, където се изреждат няколко условия, включително ангажименти, поети от премиера Заев при посещението му в София.
На въпрос на „Дневник“ остава или отпада изискването за езика от списъка с условията на България и дали изредените в позицията условия са достатъчни за начало на преговори МВнР отговори: „Публикуваната на 25 юни 2021 г.от МВнР позиция е в пълно съответствие с приетата през октомври 2019 г. Рамкова позиция на Министерския съвет, подкрепена с декларация на Народното събрание, които съдържат всички елементи и критерии относно българската позиция по европейската перспектива на Република Северна Македония.“
Заден ход
Португалският посланик в Северна Македония Мария Вирджиния Мендеш да Силва Пина обяви пред „Дойче веле“, че страната ѝ „никога не би застрашила процеса на намиране на решение в спора между България и Северна Македония“. Тя разтълкува думите на Закариаш като признание, че „има чувствителни въпроси, свързани с идентичността, историята и българския и македонския език“.
Лисабон направи преди седмици предложение за решаване на спора, което не бе публикувано, но според изтекла в медиите информация то съдържаше компромиси като потвърждението от София и Скопие, че езикът е един, наричан по различни начини. За това предложение Закариаш бе заявила, че то е балансирано и изготвено с разбиране към двете страни.
Думите на Закариаш се превърнаха в изпитание за правителството на Заев, което се опитва да убеди обществеността – а и опозицията – че страната му има принципна поддръжка на останалите членки на ЕС в спора с България. От друга страна, „Политико“ цитира дипломати миналата седмица с коментара, че България действително е изолирана и никой не разбира позицията ѝ.
Пред журналисти Заев, като отново приветства усилията и предложенията на Португалия, заяви, че в преговорната рамка е записано изрично „преводът на (законодателството и правните актове на ЕС – бел. ред.) ще е на македонски език“. Според него португалският министър най-вероятно е направила интерпретация „за българските медии“. Според него предстои проверка дали действително Закариаш е казала това.
„Добрата новина е, че ппортугалското председателство завърши, а вярвам, че словенското председателство ще продължи да уважава жизненоважни интересни и на двете (България и Северна Македония) страни,“ коментира темата в Загреб македонският президент Стево Пендаровски.
В коментар за „Дойче веле“ Катерина Блажевска обвинява властта, че е „проспала“ сигналите от Португалия – тя още през януари заяви, че не е нужно да се бърза със заключенията на Съвета на ЕС за разширяването. В резултат Скопие е допуснало Закариаш да използва думите „северномакедонски език“ и да прави политически оценки за произхода му.
Какво още каза Закариаш
Закариаш заявява, че е нужно уважение към българската позиция и че е „важно в ЕС да не се внасят разногласия и проблеми между две страни“ и „те да се решат, преди дадена страна да се присъедини в Европейския съюз“ (това е подкрепа за решаване на спора по принцип, а не преди Първата междуправителствена конференция).
„Оказвахме натиск и върху България, защото бяхме поставили на масата добро предложение… Също така работим и със Северна Македония и се опитваме да видим дали идва момент, в който да постигнем съгласие по въпроса. Но този натиск все пак има граници“, продължава Закариаш. От двете страни на границата се появиха коментари, че думите ѝ са насочени срещу опитите да бъде убедена България да промени позицията си, но тя говори за натиск върху двете държави.
„Това, което усещам, е, че моментът не беше подходящ. На България ѝ трябваше повече време, за да обсъди тези въпроси. Дали ще има избори или не, смятам, че преговорите със Северна Македония трябва да продължат, особено по отношение на пътната карта, която трябва да е ясна“, казва Закариаш, попитана дали изборите ще променят позиция с широк обществен консенсус.
„Мисля, че нашите усилия бяха оценени и от България, и от Северна Македония. Но е необходимо време между баланса на натиска, който оказваме и разбирането на ситуацията, която трябва да се постигне. Като председателство ни се искаше да отбележим тази точка, но трябва да разберем обстоятелствата.“
Източник: Дневник
