С оттеглянето на Андрей Гюров от битката за БНБ чухме три неща за останалия единствен претендент за гуверньор на БНБ Любомир Каримански:
1. Новият управител на БНБ трябва да има безупречна репутация. Сякаш Каримански има от какво да се притеснява.
2. Големият порок на председателя на Бюджетната комисия в НС бил, че произлизал от българските банкови среди. Сякаш те не отговарят на критериите на Европейската централна банка, а са някакви мафиотски структури.
3. Като изпълнителен директор на Инвестбанк Каримански сложил подписа си под документ за измама с над 1 млн. лв., изплатени от трезора на малоимотно лице – Васко от „Модерно предградие“, фалшив управител на фирма „ДИГ-94“ ЕООД. След което удобно последваха серия публикации, разказващи „аферата“…
Каква е истината? Предвид огромния обществен интерес към темата „Стандарт“ изпрати официално запитване до „Инвестбанк“ за хронологията и подробностите по случая.
От отговора на банката обаче става ясно нещо коренно различно. Не „Инвестбанк“ е ощетила фирма „ДИГ-94“, както се твърди от няколко дни, а обратното – компанията е ощетила банката да й плати двойно. Като за аферата има уволнен изпълнителен директор с влязла в сила осъдителна присъда. Но той не се казва Любомир Каримански, а Владимир Владимиров. Той е бил на поста преди Каримански и в течение на цялата сага с парите към „ДИГ-94“.
Случаят бе умело използван като бухалка срещу Любомир Каримански. Но той не само няма никаква вина. Нещо повече – самата банка е била достатъчно ощетена от въпросната фирма. Не само с милиони, а с репутация. Нещо, което е в пъти по-ценно от кредитния й портфейл.
А опитите да се очерни българският банков сектор с внушението, че всеки работил в него е едва ли не корумпиран, слага незаслужено финансово петно върху страната ни, особено когато усилено се готвим за предстоящото ни влизане в еврозоната.
Ето истината по случая:
Поредица материали, повтарящи се в последните дни в медиите, имат за цел да бъде оказано въздействие върху общественото мнение и процеса на избор на бъдещ гуверньор на Българската народна банка (БНБ) чрез дискредитиране на един от кандидатите за длъжността. През целия период на медийните атаки „Инвестбанк“ АД незаслужено е подложена на натиск, накърняващ репутацията й на стабилна финансова институция и надежден партньор на своите клиенти, заяви „Инвестбанк“ в отговор на въпросите от „Стандарт“.
Публикации се опитват да внушат идеята, че една българска кредитна институция по някакъв начин е замесена в сложна схема за измама, включваща Агенция по вписванията, БНБ и прокуратурата, чиято обща крайна цел била да бъде увредена една частна фирма по отношение вземанията й от банката, допълниха от трезора. И подробно описаха случая, прилагайки към отговора си и 14 документа, доказващи фактите.
Хронологията на събитията е, че през 2009 година по разпореждане на бивш изпълнителен директор на банката – Владимир Владимиров, който в последствие е бил освободен от длъжност и осъден с влязла в сила наказателна присъда, издава банкова гаранция на фирма „ДИГ-94“ ЕООД без обезпечение и без да събере такси и комисиони, което е в нарушение на вътрешните правила, тарифата и счетоводната система на „Инвестбанк” АД.
В момента, в който Вътрешният одит на Инвестбанк“ АД установява нарушението, се блокират сметките на дружеството „ДИГ-94“ за покритие на гаранцията до изясняване на случая. Впоследствие „ДИГ-94“ ЕООД заплаща таксите и комисионите, като поема ангажимент да върне необезпечената гаранция.
Междувременно „ДИГ-94“ ЕООД пуска платежно нареждане. „Инвестбанк“ АД забавя плащането с два дни. „ДИГ-94“ удостоверява с нотариус подаване на нареждането за плащане и на тази база подава осъдителен иск срещу банката.
Това е именно делото, по което е осъдена „Инвестбанк“ АД. „ДИГ-94“ представя пред съда договор с трето лице за покупка на недвижим имот през 2012 г., за който твърди, че не е могъл да извърши плащане на цената за покупка на недвижимия имот в уговорения срок, поради забавянето на плащането от страна на банката. В договора има предвиден задатък в размер на 1 000 000 лева, който ищецът твърди, че е бил задържан от купувача по продажбата, с което обосновава претенцията си към банката.
На първа и втора инстанция банката е осъдена да заплати претендираните суми.
С оглед предварителното изпълнение на решението на втора инстанция, срещу банката е образувано изпълнително дело за присъдената главница. Банката е депозирала сумата на главницата по сметка на Върховния касационен съд (ВКС) като обезпечение за спиране изпълнението на решението. Междувременно адвокатите на банката я съветват да извърши доброволно плащане на сумата с цел защита срещу репутационен и имиджов риск и спестяване на значителни допълнителни разноски по още изпълнителни дела.
Между страните е сключено споразумение, по силата на което банката е заплатила изцяло всички присъдени и дължими суми, включително разноски във връзка с изпълнителното дело на дружеството „ДИГ-94“ ЕООД. Сумите са изплатени по сметка на „ДИГ-94“.
След влизане в сила на съдебното решение, с което банката окончателно е осъдена, въпреки, че банката е информирала ЧСИ Чолаков, че вече е платила доброволно, той игнорира представените доказателства и усвоява пълния размер на гаранцията от ВКС и още суми по изпълнителни дела срещу банката. По този начин „ДИК-94“ получава в двоен размер всичко присъдено.
Бързината, с която се е действало, е наложена от темпото на водене на изпълнението дело от ЧСИ. На банката е изпратена покана за доброволно изпълнение, но ЧСИ не изчаква изтичането на срока и налага запор по сметката на банката и то при условие, че сумата на присъдената главница е била гарантирана от банката в пълен размер с гаранция – пари, депозирани по сметка на ВКС.
Към онзи момент банката не е имала повод за съмнения относно възможна измама. Тя не е Агенция по вписване или разследващ орган. В Търговския регистър не е имало индикация за проблем с регистрацията на управителя на дружеството. Назначаването на нов управител е схванато като опит за подобряване на отношенията между страните с цел по-лесно постигане на споразумение.
Незабавно след получаването на сигнала от г-н Йовчо Кьосев, с който се твърди, че регистрация на нов управител на дружеството е фалшива, банката е подала сигнал до правоохранителните органи. Остава неясно защо г-н Кьосев е изпратил уведомлението си до банката и БНБ на 17.08. 2015 г. четири дни след плащането, а не в деня или преди деня на самото плащане (13.08.2015 г.).
Г-н Кьосев е предприел първите си действия едва след получаване на парите.
В сигнала си той изрично е посочил, че е абониран за sms-известяване за промени по партидата на дружеството в Търговския регистър. Услугата включва изпращане на sms при всяко подадено заявление за вписване или обявяване, при отказ на Агенцията по вписванията да изпълни подадено заявление, при указания за отстраняване на недостатъци в заявлението, и разбира се – при самото вписване или обявяване.
Видно от партидата на „ДИГ-94“ ЕООД, заявлението за добавяне на нов управител е подадено дни преди вписването на промяната, а преди него е имало друг опит за вписване на същия управител, по който има постановен отказ. SMS-и за всички тези обстоятелства би следвало да са получени от г-н Кьосев. Тоест той е бил информиран за предприети действия за промените на управителя, седмици преди плащането, затова остава неясно защо е подал заявлението си през нощта на 13-и, няколко часа след плащането.
С оглед на увреждането, претърпяно от банката в резултат от двойното плащане поради отказа на ЧСИ да уважи възражението й, банката е предявила установителен иск за доказване на двойното плащане, но в хода на процеса „ДИГ-94“ ЕООД спешно е заличено в Търговския регистър като юридическо лице от собственика си в нарушение на закона при висящо съдебно производство срещу дружеството и съдът незабавно прекрати делото на основание липсата на страна – ответник. Това ясно показва, че целта на делото на „ДИГ-94“ и на самото дружество е била да се увреди банката.
Източник: Стандарт
