Булка получава послание от баща си в деня на сватбата си – 20 години след смъртта му.
Фрея Росати е едва на 11 години, когато трагично загиналият ѝ родител Филип Харгрийвс губи битката с рака на хранопровода на 53 години. Но в седмиците преди смъртта му той написва девет картички за 32-годишното момиче.
Осем от тях са за рождените ѝ дни, а последната е за сватбения ѝ ден. Майка ѝ Тереза, на 68 г., прочете картичката пред гостите на сватбата вместо речта на Филип като баща на булката, като накара всички да се просълзят.
Прочувствената картичка гласеше:
„Иска ми се да стоя до теб, най-гордият баща на света, за да те заведа до олтара при мъжа, когото обичаш, и до следващата глава в живота ти.
„Днес е твоят ден, наслаждавай се на всичко в него. Смейте се и плачете. Бъдете щастливи и уверени.“
Фрея, от Бъкингамшир, каза: „Беше толкова тъжен момент, но за мен беше толкова важно картичката да бъде прочетена. Дори като погледнах почерка му в картичката – наистина имах чувството, че той е там, и беше толкова хубаво.
„Той ми пишеше картички за всеки рожден ден до 18-ия ми, след това за 21-ия ми и за последно за сватбения ми ден. Но сватбеният ден беше най-важният.“
Самоопределящата се като „момиче на татко“ правела „всичко“ с баща си преди смъртта му.
Той я е водил на уроци по танци, гледали са заедно филми и са играли игри.
Ако Тереза някога казвала „не“ на Фрея, тя твърди, че баща ѝ винаги е казвал „да“.
В началото на 2002 г. Филип започва да се оплаква от постоянно лошо храносмилане, след което изследванията показват, че има рак на хранопровода в последен стадий и му остават само шест месеца живот.
Фрея и Тереза трябваше да се грижат сами за Филип през делничните дни, а брат им Даниел, който сега е на 44 години, идваше от Лондон през уикендите. След смъртта на Филип Тереза и Фрея стават „най-добри приятелки“, но всекидневно се борят.
През тийнейджърските си години Фрея получава пристъпи на паника, а присъствието на Филип липсва на цялото семейство.
Тогава, на 8 април 2016 г., тя се запознава с настоящия си съпруг Майкъл на работа, а пет години по-късно се сгодяват.
Фрея е твърдо решена да включи Филип колкото се може повече в големия си ден.
Преди да умре, Филип подарява на Фрея диамантено колие – което тя носи като „нещо старо“ към роклята си.
Снимки на Филип бяха поставени на дърво на спомените пред сградата, а като сватбени подаръци поискаха дарения за Macmillan Cancer Support. А картичката на Филип, написана през 2002 г., беше прочетена от Тереза по време на сватбените речи.
В края на картичката пишеше:
„Ти ми подари едни от най-гордите моменти в живота ми с твоето чувство за хумор, интелигентност, разбиране и грижовност. Никога не се променяй. Обичам те завинаги, татко.“
Тя много харесваше картичките на баща си и каза, че се е чувствала така, сякаш той „наистина е бил там“, произнасяйки речта си.
„Баща ми би се радвал на тази сватба – само като чух думите му, си представям как ги казва на мен“, заключи тя.
„Той беше толкова болен през последните няколко седмици от живота си – писането на картичките му се стори много изтощително и уморително, така че картичката от сватбения ден е последната.“
