Какво ще се случи с жилищните сгради в панелните блокове, след като изтече експлоатационният им срок? Какви действия трябва да предприемат собствениците?
Първите панелни сгради са построени в средата на 50-те години на миналия век, а най-новите се появяват около 1990 г. Много от сградите все още са запазили първоначалния си вид от времето на построяването им. Естествено, в обществото се води непрекъснат дебат относно жизнеспособността и оставащата продължителност на живота на панелните жилища.
Този въпрос трябва да вълнува собствениците на такива имоти. Темата придоби актуалност сред българите отново поради опустошителното земетресение в Турция, където множество сгради се срутиха като вафли. Трусовете продължават до ден днешен.
Експерти, участвали в строителството на панелни жилища, обясняват, че по времето на социализма е имало наредба, в която амортизационният срок на панелните блокове е бил определен на 70 години.
На много места обаче може да се срещне посочен срок на експлоатация от 50 години, а на други – от 100 години.
Съгласно действащата Наредба № 3, издадена на 21 юли 2004 г., която очертава основните насоки за проектиране на строежи и тяхното въздействие, „проектният експлоатационен срок на жилищни, обществени, промишлени и други сгради и съоръжения“ е определен на 50 години. Тази продължителност се отнася за всички видове строителство, включително както за тухлени, така и за панелни конструкции.
Приблизително 2 милиона българи притежават апартаменти в сгради в рамките на жилищни комплекси, построени върху държавна или общинска земя. Те обаче не притежават земята под блоковете, което означава, че ако сградите се разрушат по някаква причина, лицата няма да имат право да построят нови сгради върху същите парцели.
Въпреки това изтичането на експлоатационния срок не означава непременно незабавно срутване на сградите.
Вместо това ще бъдат необходими превантивни мерки за поддържане на структурната им цялост. Една от тези мерки включва обновяване на сградите.
Според проф. д-р инж. Димитър Назърски, панелните сгради не притежават окончателен срок на експлоатация; те са трайни и са сред най-безопасните конструкции по време на значителни земетресения.
Друг забележителен аспект е, че много панелни блокове в България вече са надхвърлили експлоатационния си срок, но жителите продължават да ги обитават и да плащат данъци, сякаш са новопостроени. Асансьорите, водоснабдителните и канализационните системи, както и електрическите инсталации в тези сгради са значително амортизирани. Усилията за обновяване обикновено се съсредоточават единствено върху външната фасада, като се пренебрегват вътрешните проверки – аспект, който собствениците не бива да пропускат.
„Независимо от това е важно да се следи състоянието на заварките между отделните панели“, съветва професорът и архитект Борислав Борисов.
„Тази инспекция не е прекалено сложна за лица със солидни познания. В идеалния случай по време на този процес обитателите трябва временно да напуснат домовете си. По този начин строителната фирма може да извърши задълбочена оценка на цялата конструкция, като разгледа всеки аспект. За съжаление, тази практика не е разпространена в България“, допълва той.
Експертите препоръчват, че ако възникнат някакви конструктивни проблеми, собствениците не трябва да чакат някой друг да се заеме с тях. Вместо това трябва да се организира среща на живущите, за да се съберат средства за ремонт. Въпреки че постигането на консенсус сред многобройните собственици може да бъде предизвикателство, този подход се оказва най-подходящият начин на действие.
