Гледките и звуците, които идват от Украйна – писъците на сирените за въздушно нападение, експлозиите, грохотът на бронетранспортьорите по селските пътища – всичко това, което се случва в центъра на Европа, неизбежно навява спомени за Втората световна война.
Дали обаче те не предвещават и една по-широка война, която ще погълне десетки държави?
Втората световна война, жесток конфликт, който се води по целия свят от 1939 до 1945 г., дава началото на НАТО – трансатлантически съюз на САЩ и големите западноевропейски държави. Създаденият през 1949 г. алианс запазва мира и стабилността в региона, повече или по-малко, през последните седем десетилетия.
Предизвикателство пред НАТО
Войната на Русия в Украйна, започнала миналата седмица, представлява най-голямата заплаха за НАТО в най-новата история.
Украйна не е член на НАТО, въпреки че е изразила желание да се присъедини. Преди да започне инвазията си, руският президент Владимир Путин поиска от алианса да се съгласи никога да не приема Украйна.
САЩ и техните съюзници от НАТО отхвърлиха искането, като заявиха, че отделните държави сами решават дали искат да станат членове. Именно разширяването на НАТО с няколко други бивши съветски републики разгневи най-много Путин и предизвика тревога в Кремъл относно сигурността на Русия.
Малко вероятно е да се стигне до по-широка война
Въпреки че лидерите на страните от НАТО се стремят да санкционират Путин и Русия заради инвазията и предлагат военна помощ на Украйна, президентът Байдън многократно подчерта, че американски сили няма да бъдат разположени в Украйна.
„Нашите сили не участват и няма да участват в конфликта с Русия в Украйна“, заяви Байдън в четвъртък в Белия дом.
Анализатори и историци твърдят, че вероятността американските сили да участват в бойни действия с руснаците е изключително малка. Това е така, защото лидерите и на двете страни разбират залозите, свързани с подобна битка. Русия и САЩ разполагат със солидни ядрени арсенали, а лидерите им осъзнават, че всяка грешна преценка може бързо да излезе извън контрол, с тежки последици за населението и човечеството.
„Не мога да си представя сценарии, при които да влезем във война с Русия, които да не са фантастични, случайни, безотговорни спекулации“, казва Саймън Майлс, експерт по Студената война и доцент в университета Дюк. „Не бихте могли да върнете пастата за зъби обратно в тубата. Такъв конфликт просто би имал опустошителни последици.“
Член 5
Единственият начин, по който анализаторите могат да предвидят война между САЩ и Русия, би бил, ако силите на Путин нападнат страна от НАТО. Това би могло да доведе до задействане на член 5 от Северноатлантическия договор, който предвижда, че нападението срещу един член е нападение срещу всички. Това би означавало ангажиране на войски в бойни действия в помощ на друг член на НАТО. Той е бил задействан само веднъж – след терористичните атаки на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и Вашингтон.
В продължение на седмици високопоставени представители на САЩ и Европа потвърждават ангажимента си към член 5, което е сигнал за Москва, че нападението над Украйна е много по-различно от опита за нахлуване в страна от НАТО. „Нека бъда ясна: ангажиментът на Америка към член 5 е железен“, заяви вицепрезидентът Камала Харис миналата седмица преди инвазията.
В четвъртък Байдън даде същото обещание: „Няма никакво съмнение – никакво съмнение, че Съединените щати и всеки съюзник от НАТО ще изпълнят ангажиментите си по член 5, който гласи, че нападението срещу един е нападение срещу всички.“
Експертите твърдят, че Путин и руските лидери със сигурност са получили това послание. Той знае, че ако заповяда нападение срещу бивш съветски сателит, който сега е в НАТО (помислете за Румъния и Полша), ще си навлече сериозни ответни мерки.
Ами заблудените ракети и грешни изчисления?
Въпреки това, според анализатори, съществуват опасения за това какво може да се случи, ако заблуден руски въздушен удар или ракета попадне в страна от НАТО, където САЩ и съюзниците им струпват сили в отговор на украинската инвазия. Според тях подобен инцидент може да накара тази страна да се позове на член 5.
„Всяка стъпка срещу страна от НАТО сега ще доведе до много по-широка и опасна война“, казва Даниел Сервер, експерт по управление на конфликти в Училището за напреднали международни изследвания към университета „Джон Хопкинс“ във Вашингтон. „НАТО увеличи силите си в периферията на Русия, точно обратното на това, което искаше Путин.“
Експерти по външна политика отбелязаха, че Путин може и да не е толкова внимателен, колкото лидерите на САЩ. Той би могъл да се почувства окуражен от навлизането си в Украйна и да атакува уязвими европейски държави, които не са членки на НАТО, което би могло да постави неговите сили в по-голяма близост до тези на НАТО.
Руският автократ се оплаква от присъединяването на малките балтийски държави към алианса, което би усложнило достъпа на страната му до стратегически важното Балтийско море. Той може да се изкуши да нахлуе в тези страни, вярвайки, че другите страни от НАТО няма да са готови да отделят сили за тяхната защита. Въпреки че разузнавателните оценки на САЩ за намеренията на Путин в Украйна бяха до голяма степен точни, те често не успяваха да разгадаят мотивите му и да предвидят действията му.
„Всичко зависи от това докъде е готов да стигне Путин“, казва Еди Асеведо, бивш служител на Държавния департамент, който сега е старши съветник по външна политика в Центъра „Уилсън“, непартиен мозъчен тръст във Вашингтон. „Досега в прогнозите си всички се разминаваха“.
Източник: Ел Ей Таймс
