Близо 5000 лв. заплата вземат младите компютърни специалисти, завършили Софийския университет, пише „Телеграф“.
Това стана ясно от новата рейтингова система на университетите в България. Според нея студентите, завършили „Информатика и компютърни науки“ в СУ, продължават да се реализират на пазара на труда с най-високи заплати. Облагаемият им доход възлиза на 4930 лв., което е с 403 лв. повече спрямо миналата година.
Диплома по същата специалност , но от Нов български университет, носи 3977 лв. среден облагаем доход. На трета позиция е „Администрация и управление“ в Американския университет в България – Благоевград, с 3880 лв.
Фирмите предлагат високи възнаграждения и на завършилите специалностите „Металургия“, „Обществено здраве“, „Медицина“, „Електроника, електротехника и автоматика“. С над 4000 са се увеличили студентите в българските университети през тази академична година. Общият им брой е достигнал 202 605.
Най-голямото висше училище остава Софийският университет „Св. Климент Охридски“. В него участ 22 250 бъдещи висшисти. На второ и трето място са Пловдивският университет ‘Паисий Хилендарски“ и УНСС, съответно с 16 580 и 14 600 студенти. Дванадесет университета в страната имат под 1000 възпитаници.
Най-масово професионално направление все още е „Икономика“. Изучават го 29 321 души. В последните години обаче броят им намалява значително заради последователните усилия на държавата да регулира търсенето на образование и предлагането на места на пазара на труда.
На второ място по брой обучаващи се е „Педагогика“ с 16 719 бъдеще абсолвенти, а на трето е „Медицина“ с 13 186. За първи път от трите най-масови направления изпада „Администрация и управление“, което се изучава от 13 137 студенти.
От МОН отчитат, че през годините се очерта тенденция дипломираните експерти в туризма трудно да намират реализация по специалността и често да остават без работа. Новото издание на Рейтионговата система показва, че най-голямата безработица е именно при завършилите „Туризъм“ – 5,9%. Всеки пети от тях не е намерил приложение на придобитото висше образование.
През първите пет години след дипломирането си 53% от висшистите в страната са работили на позиции. изискващи висше образование.
Източник: БЛИЦ
