„Има такъв народ“ разпространи декларация, в която изброява по кои приоритетни политики е постигнато съгласие с парламентарно представените ДБ, БСП и ИБГНИ. Декларацията представи в парламента депутатът Филип Станев.
Имаме пълно покриване както на поставените цели, така и в начина на тяхното реализиране. И така, пълно съгласие между ИТН, ДБ, ИБГНИ и БСП има в следните сектори – правосъдие, икономика, образование, здравеопазване, социална политика и земеделие, заяви Станев в НС.
Той изрази надежда и останалите партии да подкрепят изброените от него приоритети и предложения от „Има такъв народ “ състав за Министерски съвет.
В сектор правосъдие Станев изброи, че ИТН, ДБ, ИБГНИ и БСП са се обединили около: премахване на специализираните съдилищата и прокуратура; въвеждане на работещ механизъм за предсрочно прекратяване на правомощията на главния прокурор; реална съдебна реформа; промени във ВСС; реформа в прокуратурата, която да гарантира контрол върху всичките и актове, засягащи пряко интересите на гражданите; реална реформа в правосъдие, с цел постигане на справедлив процес.
В сектор икономика: промяна на ТЗ с цел правно обезпечаване на различните етапи във финансирането на стартиращи компании; данъчни стимули за стартиращи малки и средни предприятия, създаващи над определен брой работни места и отговарящи на определени условия; премахване на бариерите за правене на бизнес и постигане на интегрирана и съвместна дигитална среда за обслужване на граждани и фирми, изграждане на икономика на данните и отворените финанси; постигане на регионална децентрализация; създаване на регионални икономически зони и намаляване на фрагментацията чрез насърчаване на конкурентоспособността; подкрепа на предприемачеството и изграждане на експортно ориентирана икономика; детайлно картографиране на местните ресурси и демографски и географски нужди; стратегия за хармонично развитие и мобилна свързаност на регионите с догонващо развитие; постигане на фискална еквивалентност; привличане на висококвалифицирани кадри от чужбина в структурите на българската икономиката и улесняване на процедурата на сини карти; използване на зелени технологии за постигане на кръгова икономика;
Финанси: стремеж към намаляване на бюджетния дефицит в рамките на мандата като към края му бюджетът да бъде балансиран; въвеждане на програмно бюджетиране и осигуряване на по-голяма прозрачност и отчетност; данъчни стимули за инвестиции в производството; освобождаване от корпоративен данък при инвестиране на печалбата на предприятията в производствени активи и възможност за ускорена амортизация; увеличаване на прага на задължителната регистрация по ДДС на 165 хил. лв.; въвеждане на обратно начисляване на ДДС за секторите плодове и зеленчуци и биопроизводство; предостъпване на част от приходите от корпоративен данък и ДДФЛ в централния бюджет на общините; отменяне на лихви върху депозити и застрахователни разходи; изсветляване на дейността на ББР; реорганизация на комисията по финансов надзор.
В сектор здравеопазване: реформа, чрез приемането на нов закон за лечебните заведения и Закон за здравното осигуряване; създаване на ел. здравеопазване; премахване на модела клинични пътеки; създаване на работеща доболнична амбулаторна помощ; спешни мерки за промяна в правилата на работата на НЗОК; спешни мерки за подготовка на лечебните заведения за евентуална 4 вълна на COVID;
В сферата на социалната политика: необлагаем минимум за всички трудещи се и данъчни облекчения за децата; подпомагане на млади семейства под трето дете на работещи и млади студенти родители; преизчисляване на пенсиите и гарантиране на минимален стандарт на живот за възрастните граждани; ефективно и прозрачно управление на капиталовия пенсионен фонд; социална подкрепа на хората с увреждания на база техните потребности;
В сектор образование: запазване и доразвиване на институционалния експертен проектен потенциал в институциите, които администрират и създават наука; ефективна интеграция на малцинствените общности; учредяване на стипендии за студенти от малцинствата; строеж на детски градини, където е необходимо; намаляване на броя на ВУЗ-овете у нас; увеличаване на академичния потенциал;
Сектор земеделие: семейно земеделие, реформиране на поземлените отношения; , осигуряване възможност на браншовите организации да участват в процеса на вземане на решения в сектор земеделие; подобряване на състоянието на ветеринаро-медицинското обслужване; преструктуриране на държавните горски предприятия и насърчаване на частната инициатива в българската гора; стимулиране на биоразнообразието;
Източник: Офнюз
