От момента, в който новите наказания за пияни и дрогирани шофьори влязоха в сила, броят на иззетите МПС от Пътната полиция се е увеличил драматично. Само за една седмица, 156 превозни средства са били конфискувани от шофьори, които са били под въздействието на алкохол или наркотици.
Анализ на статистиката
От общият брой иззети превозни средства, алкохолът е бил причината в 75 от случаите, докато наркотиците в оставащите 81. От миналата седмица новите промени в законодателството предвиждат хващането на шофьор с над 1.2 промила алкохол или след употребата на наркотици да води до незабавното изземане на МПС. Отчетливо се усеща влиянието на новите правила в ОДП-Бургас, където за седмица са иззети 20 превозни средства, включително и камион.
Правилата за изземане на МПС
Текущите проверки от Пътната полиция имат различен ход в зависимост от това дали нарушителят е собственик на автомобила или кара чуждо превозно средство.
- Собствено МПС: Ако нарушителят кара своето МПС, то се иззема и се транспортира до терен на МВР. Полицията предлага на нарушителя да подпише протокол за доброволно предаване, но това не е задължително. След това, автомобилът се съхранява до завършване на наказателния процес. След евентуална осъдителна присъда, автомобилът се отнема в полза на държавата.
- Чуждо МПС: Ако пияният или дрогираният водач не е собственик на автомобила, то превозното средство се иззема като веществено доказателство. Процедурата следва по оценка на стойността на автомобила и евентуално налагане на глоба на нарушителя.
Обществената реакция
Въпреки че мнозина приветстват затягането на наказанията за пияни и дрогирани шофьори, има и редица противоречия около детайлите на конфискацията. Първите опоненти на новите правила са адвокатите, които смятат, че МВР не може да иззема автомобила без решение на съд. Според тях, отнемането на возилото като обезпечение е също така незаконно.
Адв. Силвия Петкова коментира за „Телеграф“: „Такова нещо като обезпечително изземване не съществува…изземанията на пътя по начина, по който МВР ги прави в момента, са чисто и просто незаконни.“
Според адвокатите обаче, има обходен път – доброволното предаване.
Полицията и прокуратурата предлагат на хванатите водачи да подпишат протокол за доброволно предаване на автомобила, което по същество ги лишава от правата им.
Освен юридическите проблеми, законът бива критикуван за непропорционалността на наказанията. Водачите на по-скъпи автомобили фактически получават по-тежки наказания от тези с по-евтини автомобили, въпреки че нарушението им е едно и също.
Проблеми срещат и водачите на камиони и автобуси. При осъдителна присъда, глобата може да достигне стойността на нов модел влекач, което е неразумно и несправедливо.
Предложения за поправки в закона вече се обсъждат. Един от вариантите е въвеждане на максимален лимит на глобите, особено когато става въпрос за управление на чуждо МПС.
Като отговор на новите мерки, Камарата на автомобилните превозвачи в България призовава КАТ да се спре изземването на камиони.
Превозвачите в България обаче изразяват загриженост относно това, как се прилага този принцип, особено когато става въпрос за камиони.
Основната причина е, че задържането на един камион няма директен положителен ефект върху безопасността на движението.
„Превозвачите имаме задължение да правим предпътни прегледи на водачите при излизане от базата, но след това контролът ни свършва“, коментира за „Телеграф“ Димитър Димитров от УС на КАПБ.
Димитров подчертава, че камионът не бива да се използва като доказателство, ако не е имало ПТП.
Предложението на КАПБ е проценката на стойността на камиона да бъде извършена от застраховател, вместо МВР да задържа превозното средство неопределено дълго време.
Освен това Димитров изтъква редица практически проблеми, които възникват при запорирането на камиони, особено когато те превозват живи животни, опасни товари или хранителни продукти при стриктни температурни условия.
Отделен проблем е и неясната регламентация за предпътните медицински прегледи.
В момента съществуващата наредба не определя точно какъв трябва да е характерът на прегледа и кой конкретно трябва да го извършва. „У нас има усещане, че ние като превозвачи носим отговорност за поведението на водачите“, коментира Йордан Арабаджиев от Съюза на международните превозвачи.
Арабаджиев подчертава, че дори и при стриктно следване на всички наредби, превозвачите не могат да носят отговорност за действията на водачите след напускането на базата.
