След дузина мониторингови доклади на ЕК, десетки становища на Венецианската комисия плюс решения на съда в Страсбург и на Конституционния съд само с няколко хода служебният вътрешен министър Бойко Рашков успя да покаже как липсващото досега разделение на властите е било гарантирано от недосегаемия статут на главния прокурор. И да накара системата „да си говори сама“.
Най-напред Рашков изпрати до правосъдния министър обемист сигнал с нарушения от Иван Гешев на закона за СРС, в който по думите му има и данни за престъпление. Това даде повод на Янаки Стоилов да поиска от ВСС отстраняването на главния обвинител. Ходът стъписа „съдебния“ орган и след седем часа опълченска защита мнозинството все пак реши за по-сигурно да отхвърли искането като „недопустимо“. Показвайки за пореден път на кого служи.
После вътрешният министър реши да тества практическата стойност на становището на КС, че всеки прокурор може да разследва главния, като изпрати сигнала си в ръководената от зам.-главния прокурор Борислав Сарафов Националната следствена служба, откъдето го препратиха в специализираната прокуратура. Ръководещата я Валентина Маджарова обяви, че е разпределен на прокурор „на случаен принцип“, но ако някой се обзаложи, че спецпрокуратурата ще бъде закрита преди „проверката“ да приключи, много е вероятно да спечели.
Самата Маджарова пък се зае с кампания в съответните безпаметни медии да внушава на зрителите, че това, което са видели с очите си миналата година и което отприщи протестите, не е било прокурорско нахлуване в президентството и показни арести с помощта на подчинените на Гешев въоръжени служители на Бюрото за защита на свидетели. А че „колегите пристъпиха на територията на президентството след покана“. Предстои и извиканият в парламента главен прокурор да представи също интересна версия за това защо в отчета на харчещото около 10 млн. лв. годишно Бюро със задачата да пази свидетели няма други охранявани освен него самия.
Така само за няколко дни бяха изчерпани всички законови възможности някой да оказва какъвто и да бил контрол върху главния прокурор. Неговите и на институцията реакции на тази ситуация бяха също част от видимото доказателство колко е необходима промяната. Те вероятно ще дадат и допълнителна мотивация на партиите в парламента да направят каквото е нужно.
Източник: Капитал
