Неделчо Стойчев е бишв директор на института към МВР. Той описа откриването на 12-годишния Сашко като „наистина прецедент“.
Според него именно заболяването на Сашко, според него, може да е причината за щастливата развръзка и доброто му състояние. Заради аутизма и хиперактивността той е можел да се движи от измръзване – неговият шанс да се спаси от измръзване. Освен това времето е било благоприятно за него, до колкото е възможно.
„Това, което ми направи впечатление от доброволците, е че те са имали наум, че той може някъде там да бъде. Те са разхвърляли кроасани, а после са намирали опаковки. Така смятам, че е станало“, посочи най-вероятната версия за случилото се със Сашко експертът.
Момчето е обхождащо този перимертър. Намерен е на 7 километра от мястото, където изчезва.
„Бих допуснал, че дори се е скрил, тъй като избягва контакта с хора. Тези деца като него не възприемат света като опасен през нощта. Той не се е страхувал като другите деца и това го е спасило“, каза още той.
Експертът не отрича, че Сашко може да бил отвлечен, но казва защо вероятността за това е малка
„Бих го допуснал като версия. Но да работиш по определена версия, тя трябва да е фактологично обоснована. Може да се допусне, че бащата е дал анонс за 100 000 лв. награда и после детето се появява. Но за тези 9 дни, тези, които са отвлекли жертвата, ще намерят начин да се свържат с бащата и близките му и ще поставят своите искания.“
Той сподели и информация от Пирогов за състоянието му. Всички изследвания, които са направени на Сашко, нямат никакъв проблем. Той има различни физически наранявания, но те са свързани с това, че е бил в гората.
„Децата обикновено ги отвличат с някакъв вид злоупотреба, тогава ще има някакви травми от насилие. Ако приемем, че някои го е пуснал заради откупа, тези хора, които са го намерили отказаха наградата. Освен това не може да не допуснем, че няма сговор между тези, които го намират и тези, които са го държали, но наградата няма да бъде дадена“, обясни още доц. Стойчев.
Когато говорим за такова нещо, обикновено децата са жертви на близки, свои роднини, дори родителите си. При изчезване на дете, първо се разглежда дали са намесени родителите. Може да е плод на моментен гняв. Основната версия, която е трябвало органите на реда да проверят, и тя е проверена, е тази с намеса на бащата.
„Той се е подложил на детектор на лъжата, но трябва да се знае, че чувството за вина е от изключително значение. Чувството за вина е фундаментално като емоция, заедно със страха от разкриване на лъжата. Бащата е с огромно чувство на вина, защото той е изпуснал детето. Трябва да се направи много точно изследване, което вероятно е направено, за да се докаже истината“, разкри експертът.
„Бащата е единственият човек, който дава информация какво се е случило този ден. При всички случаи към него има съмнения. Явно в паниката си, в желанието си нещата да се случат по-скоро, той дава разнопосочни сведения как е облечен Сашко и т.н. Когато минава детектора, неговите показания стават фундаментални. Започва да се работи основно с тях“ обясни още той.
За него това не е криминален случай, а си остава един инцидент. Просто бащата, който има проблеми с придвижването си, не си е дал сметка, че детето може да изчезне.
„Освен това при даването на откуп МВР може да засече хората, които искат откупа, а хората, които са го намерили, не са искали тези пари. В крайна сметка, когато се говори за изчезване, хората не изчезват, това е един евфемизъм на МВР.“
Когато няма знак, че човекът е жив, полицията започва да допуска по фатални версии
„Децата обаче не се доверяват на случайни хора. Тогава може да се говори за близък до семейството. А и мястото, където са се разхождали, едва ли са го обявили по националната телевизия. Кой ще знае, че по това време те ще се разхождат там. Това би могло да е много случаен инцидент някой да го отвлече точно там. Това е случайност 1 на 1000“, коментира още експертът.
