Моят дядо прекара целия си живот в малката си ферма, осигурявайки храна за говедата и грижейки се за градината, пълна със зеленчуци.
Въпреки че рядко посещаваше магазина, когато го правеше, обикновено пазаруваше не продукти, а предмети за домакинството като кибрити и посуда. Храната, която консумираше, произлизаше изцяло от неговата градина, като акцентът винаги падаше върху три конкретни продукта, които употребяваше всекидневно.
Първият бяха яйцата от домашните кокошки
Според дядо, притежаването на ферма без да имаш пилета е като живот на село без да дишаш свеж въздух. Всеки ден той консумираше яйца, които аз събирах от кокошарника още преди изгрев. Обичах тази сутрешна рутина. Беше сякаш всеки ден бях на ново приключение да търся скрити съкровища.
Той предпочиташе да пие яйцата си сурови, като ги чупеше върху кошницата и осоляваше. Единствените дни, в които тази ритуална практика се променяше, бяха когато баба се събуждаше преди него и приготвяше омлет, въпреки протестите на дядо, който твърдеше, че маслото променя идеалният за него вкус.
Втората ежедневна хранителна съставка в диетата на дядо беше пчелният мед.
Никога не консумираше захар, но не заради необикновена самодисциплина, а защото имаше достъп до пчелин, който му носеше много пчелни продукти. Медът беше неговата сладост – в млякото, на палачинки, смесен с орехи или като добавка към силния му черен чай. Според него захарта е „храна на робите“, докато медът е пчелен дар.
Той не ядеше много, защото смяташе, че това го прави сънлив. За сметка на това, когато искаше да се ободри, пиеше чаша топла вода с мед.
Третият важен елемент в хранителния режим на дядо беше млякото.
В горещите дни той пиеше студено прясно мляко, което чакаше за обработка в студената маза, докато през зимата предпочиташе топло мляко с мед. Той имаше специална връзка със своите крави, които гледаше като семейство и ги хранеше и се грижеше за тях с голяма любов.
Удоволствието от това да се храним с пресни и естествени продукти, добивани от собствените ресурси и обработвани с любов и грижа, е нещо, което мнозина от нас, градски жители, все по-трудно разбираме. Нека поне да запазим тези спомени и уроци.
