На този ден миналата година – 6 септември – в двора на катедралата „Успение на Пресвета Богородица“ беше открит паметник на Гаврил Кръстевич, губернатор на Източна Румелия по време на обединението. В речта си митрополит Николай неочаквано оклевети Захарий Стоянов – радетел за българско обединение. Защото той обиждаше, проклинаше и осмиваше Гаврил Кръстевич. И е оставил образец за „политическа реч на омразата“.
Тогава поведението на епископа бе позорно. В деня на Съединението на България той застава пред двама велики българи и клевети единия за сметка на другия. Български епископ наклевети български герой.
Тази година Николай се държи още по-безсрамно, тъй като не се колебае да участва в предизборни кампании. Речта му беше посветена на омразата и разделението в нашето общество. И откъде дойде това разделение – от Запада, разбира се. Той директно обвини завърналите се оттам „нови лица“, че сеят злоба и егоизъм. Тормозът и подкопаването на хората е средновековна практика, която, както той посочи, е характерна за Запада.
„От началото на прехода българите изпращат децата си на Запад. Сега те започват да се връщат и някои от тях освен знанията носят и презрение към родината си и готовност за налагане на своите убеждения с насилие. Държат се като религиозни фанатици. Тази омраза трябва да спрем веднага“, призова митрополитът.
Политическите нюанси на речта му накараха политиците от движението „Продължаваме промяната“ да напуснат храма. Само Никола Минчев, лидерът на коалицията в Пловдив, остана. Вероятно защото не е учил на Запад.
Николай за пореден път заслужи да бъде зашлевен публично. И за пореден път той мълчи за случващото се на Изток.
Истината е, че Гаврил Кръстевич е учил право в Париж. Но това само доказва, че западното образование не е непременно нещо лошо.
