21 ноември, денят, който Църквата празнува като Въведение Богородично е обявен и за ден на християнското семейство. В този ден малката Мария била заведена в църква, за да служи, още както било обещано преди да се роди.
Историята на празника е следната:
Според Светото писание на този ден родителите на тригодишната Мария я завели в Иерусалимския храм и отдали в служение Богу. Йоаким, Ана и малката им дъщеря били съпътствани по пътя от своите роднини и приятели – млади девойки със свещи в ръце вървящи пред светата Отроковица, а след тях родителите водещи Девата до Йерусалимския храм.
Първосвещениците и служителите в храма ги посрещнали с пеене на свещени химни. Дева Мария e поставена на първото стъпало пред храмовия вход и за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното.
Първосвещеник Захария въвел пречистата Отроковица в Светая Святих, където влизал веднъж в годината само първосвещеникът. Праведните родители принесли дарове и жертви на Бога и след това, като получили благословение от свещениците, се върнали с роднините си в Назарет.
Дева Мария живеела при храма. Там в отделни помещения живеели млади девойки, посветени Богу, също така и вдовици, които служели в храма, подобно на пророчица Ана (Лука 2:36-38). Тук живеели също странници и пришълци. Към тях се присъединила и св. Ана, майка на св. Богородица, която овдовяла скоро след въвеждане на пречистата Дева в храма. Но тя живяла кратко време със своята Дъщеря. Скоро след мъжа си и тя починала.
Дева се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, познаващи Светото Писание. Тя усърдно се трудела, непрестанно се молела. По такъв начин тя се готвела за своето високо назначение. Църквата я нарича „прекрасна зора“, от която изгряло Слънцето на правдата.
Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, които се възпитавали при храма, обикновено се връщали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия начин. Но Maрия им открила своето желание – да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. Тогава те, по внушение от Св. Дух, я сгодили за престарелия Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал покровител на Мария и уважавал обета, който тя дала пред Бога.
21 ноември е приет и за Ден на християнското семейство.
Най-ранното известие за честването на празника е от края на 1-ви век.
В този ден цялото семейство се събира. Приготвят се много лакомства за децата.
Семейното ходене на църква днес символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на бащи и майки за духовните им задължения към децата. На този ден родителите или учителите водят децата в църквата. Представени на бога, те ще растат благочестиво в послушание към родителите си и чистота на нравите.
“Значението на това посвещение е да се изтъкне какво е и какво трябва да бъде християнското семейство и кои са предпоставките и условията за едно здраво семейство, за един истински християнски семеен живот. Християнското семейство е Ноев ковчег в потопа на живота.
То е школа за здрави семейни добродетели – на чиста любов, съпружеска вярност, мир, трудолюбие, целомъдрие и прочее. То е домашна църква, в която се служи Богу, възнасят се молитви и се слави Божието име. Тук, в християнския дом, гори кандилото на вярата и благочестието.”
Из “Слово за Въведение Богородично”
В миналото този ден се е чествал в много ограничен кръг – само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение.
След това в дома, събрани около огнището, на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали – освен празника Въведение Богородично – и здравата връзка помежду си. Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома.
На този ден, народът ни гадае какво ще е времето през цялата следваща година. Ако е топло и слънчево – зимата ще е люта, лятото ще е сухо, а плодородието слабо. Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото – дъждовно, а реколтата – богата.
Освен като ден на семейството, 21-и ноември се нарича и Вълча Богородица. Това е така, защото само Божията майка можела да влияе на дивите животни, да ги омилостивява и възпира от пагубни за човека действия.
Имен ден празнуват Вълко, Вълкан, Вълкана, Вълчо, Вълчан и Въло.
Източник: БЛИЦ
