В проектобюджета за 2022 г. се предвижда сегашните ваучери за храна на работниците да се увеличат от 80 на 200 лв. и стях да може да се плащат и комунални услуги като ток, вода, парно, газ, интернет. Това стана ясно от думите на министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова в рамките на блицконтрола в ресорната парламентарна комисия в сряда.
Тя каза още, че предстои преструктуриране и нови решения за станалата скандална Държавна консолидационна компания (ДКК), която получи 650 млн. лв. за ремонт на язовири, но се оказа, че парите са дадени авансово на изпълнители и подизпълнителни, а са оправени много малка част от всички водоеми.
В отговор на друг депутатски въпрос Нинова каза, че в проектобюджета, чието внасяне и разглеждане в парламента предстои, са предвидени редица мерки в подкрепа на малките и средните предприятия заради ковид кризата и кризата с цените на енергоносителите.
Сред тях тя открои изплащането от държавата на средства към фирмите за разликата от увеличението на цената на тока, но не повече от 35 на сто.
За целта до края на март са планирани около 450 млн. лв, а за електроразпределителните дружества и преносния оператор – 410 млн. лв., с които правителството смята да омекоти поскъпването на тока след падането на мораториума върху цените на електрическата и топлинната енергия и ВиК услугите.
Изчисленото от енергийния регулатор, но спряно с мораториума, поскъпване бе близо 12 на сто, като мрежовите услуги се планираше да поскъпнат почти наполовина. Средства има и по мярката „Запази ме“ – 60/40, както и за запазване на работните места и помощ на работниците – увеличение на ваучерите от 80 лв. на 200 лв., с които ще може да се заплащат и комунални услуги, заяви Нинова.
Само преди ден от финансовото министерство обясниха, че заради липсата на бюджет за 2022 г. не може да бъдат определени ежегодните индивидуални квоти за предоставяне на ваучери за храна и не могат да се приемат заявления за получаване на такива от операторите на такива ваучери, които на свой ред да ги предоставят на работодателите, а те да получат данъчните облекчения за предоставянето на тези суми на служителите и работниците им.
Ведомството призова за търпение и обясни, че работи за решаване на проблема. Министърът на икономиката и индустрията обясни още, че до седмица-две се очаква са приключи разделянето на досегашното министерство на икономиката – на ръководеното от нея и това на иновациите и растежа, оглавявано от Даниел Лорер. Тогава ще стане ясно и преструктурирането на ДКК, в която преди месец се разигра поредица от рокади в борда и шефските постове, дори имаше прокурорска проверка за управлението на държавната компания с активи за милиарди.
По думите на Нинова проверките в консолидационната компания не са спирали. Вече имаме един готов доклад от проверяващите органи, втори доклад от Сметната палата е в процес на изготвяне и има прокурорска преписка за средствата, отпуснати с постановление на Министерския съвет на ДКК и оттам на „Монтажи“ за ремонт на язовири, които са в размер на 500 млн. лв., допълни министърът. Още 150 млн. лв. за язовирите под формата на кредит отпусна Българската банка за развитие.
„Въпросът с язовирите е изключително сложен и объркан, заварихме пълен хаос. Няколко министерства упражняват собственост върху различни язовири, има поне 4-5 институции с почти застъпващи се правомощия, бих нарекла това пълна безотговорност“, заяви Нинова.
Същото бе мнението и на сегашния премиер Кирил Петков, докато беше министър на икономиката в първото за миналата година служебно правителство.
Нинова открои това, че никой досега не е понесъл отговорността за преливалите през годините водоеми и нанесените от това щети на населението. По думите на Нинова Министерството на икономиката и индустрията изготвя цялостен анализ за състоянието на сектора в страната по отношение на собствеността, контрола и законодателни промени с една цел – язовирите на България да се използват целесъобразно.
„Общата цел е водите на България да се използват целесъобразно, но и най-вече напролет да не виждаме страховитите картини, които сме виждали много пъти – на залети населени места, на унищожено имущество, на страдащи хора, не дай боже и загинали“, посочи тя. Намаляването на бюрокрацията и облекчаване на административната тежест, която е обхванала бизнеса, очерта тя като приоритет, но това обявяват всички нови, дошли на власт, след което не последват съществени промени.
„Едно от първите неща, които направихме, е да поканим работодателските организации. Заедно с тях изготвихме списък с актове, които пречат на бизнеса точно в тази посока. Списъкът вече върви към 100 броя“, заяви още министърът. По думите ѝ за развитието на индустриалните зони се предвижда специален бюджет за инвестиции, които ще отидат за инфраструктура.
Източник: Трафик
