Има нещо като градска легенда, разказвана сред хората, за това как се изкарват не малко пари. Дори без да е нужно да се мърда от вкъщи, благодарение на френските правила за безработица. Историята говори, че въпреки че всичко това е по книга, става въпрос за голяма хитрост.
Представи си, дори само с няколко седмици труд във Франция, и вече можеш да разчиташ на месечна сума от около 1850 лева за цяла година.
Един бизнесмен от околностите на Гоце Делчев споделя, че тази практика му пречи сериозно да намери работници, които искат да си плащат данъците и да работят на светло.
Той разказва, че му предлагат да наема хора ‘на сиво’, за да могат те да си запазят помощите от държавата.
Ситуацията е такава, защото във Франция обезщетението за безработица зависи от последната заплата, а не от средния доход за определен период, както е у нас. Така, ако някой отбележи едва три дни работа във Франция, българската държава е длъжна да му плаща процент от това, което би взел за цял месец.
И то до една година в зависимост от трудовия стаж.
Тази вратичка в системата е довела до масово възползване. Хем не работиш, хем не ти се налага да се зориш. Само в района на бизнесмена, цитиран от БЛИЦ, за една година са изплатени 50 милиона лева обезщетения. И отгоре. На хора, които са работили във Франция.
Оказва се, че цели семейства могат да живеят на този принцип. Една година бащата е ‘безработен’, следващата – майката, а после – детето. Тези хора, когато търсят работа у нас, искат да бъдат наети без договор, за да не губят тези пари.
Възможно решение?
Хората, които взимат обезщетения след работа в чужбина, да се явяват по няколко пъти на седмица в Бюрото по труда. Така както работниците ходят на работа всеки ден. Идеята е да се направи по-малко привлекателна и по-лесна за изобличаване схемата. ※
