Един прекрасен българин е решил да възроди селото на баба си, помагайки на чуждестранни пенсионери да се заселят там. Някога в селото е имало над 2 хиляди жители, невероятно читалище и обработени плодородни земи. Нещата обаче тръгват надолу. къщите се опразват и в един момент там има не повече от 200 души.
Селото се казва Лозен и през есента на миналата година всичко започва да се променя.
Човекът, който се заема с тази мисия, се казва Йордан. Идеята му да основе германска общност в Лозен, спасявайки изчезващото село на своята баба, се ражда в Германия. Докато той живее и работи там. Цели 20 години спестява пари, за да може да се върне и да започне да изкупува изоставени имоти. Днес е собственик на 13 къщи, от които е реставрирал 6. Отдал е 4 от тях на германци. Самият той също вече живее постоянно в Лозен.
Кои са хората, които се преместват там?
Анита Лауман е пенсионерка, която е работила като медицинска сестра. Тя е първата германка, която се заселва там. Причината? Още преди години животът в Германия станал твърде скъп за нея. Продала жилището си и наела друго. Парите в един момент свършили, а наемът от 1100 евро е близо 90% от нейната пенсия.
След като Анита идва, в селото започват да се преместват още германци.
Карола и Оливър Льое са брат и сестра от Дортмунд. Били са и преди в България, харесало им е и заради това не се чудили много, когато дошъл моментът да вземат решението.
Маркус Хуфнагел и Бригит Бек имат подобна история. Тя е работила в дом за възрастни, а той в склад. Пенсиониран е по болест.
Малко след Анита, в селото започват да пристигат още нейни сънародници. Оливър и Карола Льое са брат и сестра. Идват от района на Дортмунд. В България са били и преди. Харесало им и затова, когато решили да емигрират, изборът не бил труден, разказва Нова тв.
„Месечният ми доход от 1088 евро в Германия беше абсурден, а тук ми е абсолютно достатъчен. Не се тревожа как ще оживея до края на месеца”, казва Маркус.
„Ежедневието ни беше препятствие след препятствие. Минавали са ми дори самоубийствени мисли… Накрая решихме, че за да оцелеем, трябва да се разделим с децата и близките си. Тук живеем в истинския смисъл на думата. А от малката ни общност бяхме приети така сърдечно. В Германия това не съществува вече”, споделя Бригит.
„Можеше да отидем и на друго място, но тук, освен, че много ни харесва, сме заедно с други като нас и всичко е организирано. Има кой да се погрижи за нас, ако имаме нужда, има на кого да разчитаме”, допълва сънародниците си Карола.
Как работи всичко обяснява самият Йордан
Възвръщаемостта на инвестицията, която е направил, идва от това, че той отдава къщите под наем. После реинвестира парите в други имоти, за да могат да идват още и още хора. Получил е запитвания от Швейцария и до края на септември ще има нови жители.
Той помага на всички тях с различни услуги, когато е необходимо им превежда.
„Когато наближим бройката от 30 нови съселяни немскоговорящи, идеята на моите германци е да се отвори здравната служба, както едно време е било и да има постоянно лекарско присъствие тук в селото”, споделя Йордан.
Идеята селото да се възроди е лично негова, но местната власт се включва в помощ.
Изградено е ново осветление по улиците. Община Стражица е предвидила да засипе улиците с инертни материали.
„Нови съдове за смет сме му докарали. Каквото можем, му помагаме”, не скри кметът на общината Йордан Цонев.
„Това беше един квартал като гора – с изоставени къщи. Той вложи много труд, много усилия и много безсънни нощи. Тези хора откакто дойдоха, като че ли селото се разхубави. Дори празнувахме осмомартенското тържество заедно. Беше ни много весело, когато и те се хванаха на хорото”, споделя Янка Дюкенджиева.
