Конституционният референдум в Беларус този уикенд ще позволи на Русия да разположи ядрени оръжия на беларуска територия, което засилва опасенията в Европа, че Минск все повече попада в сянката на Москва, докато войната в съседна Украйна продължава.
Гласуването ще премахне текста на член 18 от Конституцията на Беларус, който гарантира ядрения неутралитет на страната от независимостта ѝ от Съветския съюз през август 1991 г. То също така ще засили правомощията на Всебелоруското народно събрание – орган, съставен от подбрани проправителствени елити. Съгласно предложените изменения събранието ще стане „най-висшият представителен орган на демокрацията“ и ще може да освобождава и избира съдии.
Най-важното е, че то ще има право да отстранява президента. Като се има предвид политическата лоялност на събранието и новите правила, които позволяват на президента на Беларус Александър Лукашенко да бъде едновременно президент и председател на събранието, силният човек вече ще може да контролира всички механизми на властта в продължение на години.
Това ще бъде третата серия от промени в конституцията, които Лукашенко прокарва, откакто встъпи в длъжност през 1994 г.
Тъй като се очаква референдумът да бъде приет след приключването на гласуването в неделя – никой надежден международен наблюдател не следи провеждането, като вместо това тази работа е поверена на наблюдатели от страни като Узбекистан – членовете на НАТО също така са все по-загрижени за присъствието на руски войски в Беларус и заплахата, която то представлява за алианса.
В петък френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан заяви, че действията на Минск за постоянно настаняване на руски войски под прикритието на продължителни военни учения и съображения за сигурност вероятно ще доведат до „адаптиране на отбранителната позиция на НАТО“ на изток.
Когато в четвъртък започна нахлуването на Русия в Украйна, руските войски нахлуха от южната граница на Беларус, преминаха през контролно-пропускателния пункт Сенковка, за да започнат настъплението си към Киев, столицата на Украйна. Дни по-рано беларуският министър на отбраната Виктор Хренин обяви, че военните учения с Русия ще бъдат удължени поради „изострянето на ситуацията“ в Украйна, което сложи край на надеждите, че около 30 000 руски войници в Беларус ще се завърнат у дома.
Началникът на граничната охрана на Украйна, генерал-майор Серхий Дейнеко, изпрати в събота остро формулирано писмо до беларуския си колега, в което изтъква съучастието на беларуската гранична охрана в нахлуването в четвъртък, подписвайки писмото: „С презрение!“
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обеща да потърси отговорност за действията както на Минск, така и на Москва, като заяви, че Русия е „агресор“, а Беларус – „подбудител“. Foreign Policy разбира, че нито един беларуски войник не е взел участие в похода на Русия към Киев, въпреки че има вероятност това да се промени в следващите дни или седмици. В събота, говорейки пред държавните медии, Лукашенко определи войната в Украйна като „месомелачка“ и заяви, че тя вероятно ще продължи с дни. Не е ясно и доколко Лукашенко контролира собствените си войски.
„Скритото анексиране на Беларус, което се извършваше, докато всички бяха съсредоточени върху Украйна, означава, че Беларус вече е пълноправен аванпост на руската военна мощ“, каза Киър Джайлс, старши консултант в програмата „Русия и Евразия“ на Chatham House.
„Постоянното разполагане на руски войски в Беларус на практика е свършен факт, а Беларус показа, че не е в състояние да изпълни предишните си обещания да не бъде използвана като платформа, от която Русия да нанася военни удари. Това представлява пряко и непосредствено предизвикателство за сигурността на съседите на Беларус от НАТО – Полша, Латвия и Литва.“
„Всички модерни сценарии за опит на Русия да завземе Сувалския проход, които преди това бяха в сферата на фантазията, защото руските войски не бяха там, където трябваше да бъдат, изведнъж станаха много по-реалистични“ поради присъствието на руски войски в Беларус, каза Джайлс. Тесният 40-километров провлак по полско-литовската граница свързва балтийските държави – членки на НАТО, с Полша и се смята за една от най-уязвимите точки на НАТО.
Руският президент Владимир Путин, който заяви, че би сметнал удара по Беларус за удар по Русия, предложи Минск за място на мирни преговори с украинския президент Володимир Зеленски – покана, която не беше приета поради скандалните изисквания на Русия към Киев и продължаващата военна ескалация.
В събота Лукашенко проведе едночасов телефонен разговор с френския президент Еманюел Макрон, по време на който двамата обсъдиха участието на Беларус в Украйна.
Беларус, която вече е подложена на санкции от страна на Европейския съюз и САЩ вследствие на правителствените репресии срещу опозиционните протести след фалшифицираните президентски избори в страната през август 2020 г., е подложена на допълнителен натиск тази седмица. В четвъртък Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на 24 беларуски физически и юридически лица „поради подкрепата на Беларус за и улесняването на [руската] инвазия“, а санкциите, наложени на Москва, ще се отразят и на икономиката на Беларус. В петък в Брюксел Европейският съвет постигна съгласие по допълнителен пакет от индивидуални и икономически мерки, които обхващат Минск.
Междувременно лидерът на беларуската опозиция в изгнание Светлана Циханоуска обвини Лукашенко в „държавна измяна“ за това, че е умиротворил Москва, и насърчи беларусите да влязат в избирателните секции в страната в неделя, „за да протестират законно срещу войната и беззаконието“. Но предвид продължаващите репресии на Минск срещу инакомислещите, не се очаква хиляди да излязат по улиците. А Лукашенко ще се придвижва все по-далеч на изток, за ужас на Европа.
Източник: Форин Полиси
