По данни на БНБ общият брой на банкоматите в България намалява. Статистиката сочи спад между 1 и 5 % всяка година, като в периода 2019 и 2020 г. разликата е най-голяма.
Тази тенденция не е нова, общият брой банкомати бавно намалява от пика им през 2016 г., когато има над 5750 такива активни устройства в България.
През последните две години обаче, ефектът на пандемията засилва процеса на премахване на АТМ машини, както и на банковите клонове в страната. Така през 2021 г. е регистриран най-ниският брой банкомати на територията на България за последните 10 години, твърдят от компания, предоставяща финансови услуги.
При спад от над 400 активни АТМ устройства в държавата през последните пет години, трябва да се погледне защо се случва този феномен, къде и кои райони засяга най-силно и как тази промяна афектира населението на България. Над 400 банкомата е драстичен и притеснителен спад, който се осъществява за изключително кратък период от време.
Въпреки ръста на плащанията с карта от началото на пандемията, в България все още кешовите плащания са предпочитан метод на разплащане. Затова е тревожна новината, че приблизително 10% от българските банкомати излизат от употреба през последните 5 години. АТМ устройствата също така се премахват главно от нисконаселени места, изолирани локации и труднодостъпни региони и това затруднява ежедневието и финансовите възможности на много българи, жители и посетители на тези райони. Възрастните хора трудно получават достъп до пенсиите си, трябва да предвиждат допълнителни разходи за транспорт и да отделят специално време, за да ходят до банкомат извън населеното си място. При сегашните епидемични условия това става все по-голям проблем и ограничава солидна част от българското население.
Липсата на достъп до банкомати води до редица проблеми, които засягат нисконаселените места в България. Например, от началото на пандемията села като Острица, Каран Върбовка и Кацелово нямат обществен транспорт, лекарска помощ, аптека и банкомат. Липсата на банкомат и достъп до финансови услуги носи със себе си сериозни второстепенни последици, които могат да афектират локалната икономика, население и здравеопазване. Обикновено в един нисконаселен регион или селище е инсталиран един банкомат, а понякога, в редки случаи присъства и банков клон.
Сред премахнатите 400 АТМ устройства през последните години преобладават демонтираните банкомати в отдалечени райони като Острица и Кацелово, които са труднодостъпни и с липсващ обществен транспорт.
Така хората са принудени да отделят време и да организират пътуване, само и единствено за да изтеглят пари, част от които трябва да отделят за транспорт и разноски, докато стигнат до въпросния банкомат.
От петте най-големи банки в България през последните години три регистрират годишен спад в броя на собствени банкомати и банкови клонове. Тъй като банкоматите са изцяло поддържани от банките, чието име носят, това е голяма финансова отговорност за тях. И покрай ниската им употреба през последните години, присъствието на АТМ устройства в България намалява, като на определени места изчезва напълно. На банките не им е изгодно да поддържат собствени банкомати с нисък процент на използваемост, на труднодостъпни места, без надзор и технически сертифицирани лица за поддръжка.
Само за последната година една от банките с най-много физически клонове в България е намалила броя на локациите си с 21, а банкоматите си съкращава с 40, което в проценти е около 7% спад на банковите клонове и 5% спад в броя на АТМ устройства. Много други водещи банки също следват примера и намаляват своето присъствие на десетки места с подобни проценти. Затова в България, както и на други места по света, има необходимост от независими оператори на банкоматни мрежи, които да инсталират и поддържат АТМ устройства, особено в изолирани и труднодостъпни места.
Източник: Глас
