До не много отдавна беше популярно дори в България да ходиш на шопинг терапия срещу стреса. Днес обаче вече ходим до магазина, за да купуваме всичко друго, но не и спокойствие. Цените дори на най-основните хранителни покупки летят към небесата. Средностатистическият българин трудно може да си позволи да си купи от всичко.
Това още по-силно важи за малките градове и селата, където ситуацията с доходите по начало е много зле. Сега ще отидем в село Селище, Благоевград, където живее Елка Христова.
За нея цените в магазините са болна тема, защото от месеци не може да погледне витрините и етикетите. Хваща се за главата. Най-тежко преживява поскъпването на олиото, а рафтовете с колбаси и меса в магазина тя винаги подминава. Няма пари да си купи нищо от там.
„Не, постно си готвя, картофки изкарам си, ама си ходи и олиото, върви, а картофките си обичат мазнина… Ние не може да си купим вече, не може да си позволим. Как да вземеш, 20 лева кашкавал взима ли се… 17-18 беше, са викат 20 лева е станал. То яденето ни съсипва. Цените са високи. Хляб, олио, захар, сол, накрая страшна цена“, каза тя пред Nova News
Статистиката от магазина в селото говори красноречиво. Все повече продукти си стоят по рафтовете и витрините, защото няма кой да ги купи. Хората пестят дори от хляб.
„И хляба некои взимат, днес вземе хляб, утре не взима. Другиден вземе. 2.80 е килограма българската захар, има и по-евтина, но хората си предпочитат българската, защото са берат лозята, трябва да сложиш качествено, за да изкараш… Не купуват чак толкова, не е като друг път как купуваше, са взимат по 3-4 кг, а преди взимаха по един чувал – по 15 кг.“, споделя продавачката Елена Димитрова.
Вече не работи и тактиката да купуваш домашно приготвени продукти като мляко, кашкавал и сирене, вместо от магазина, защото и техните производители вдигат цените. Те също искат да изкарват повече пари. И масово хората продължават да купуват от магазините.
Кризата в Селище борят с променени навици и икономии. И ако до преди някой ден оставяха някоя стотинка от рестото за кафе на магазинерката, вече събират всичко до последната стотинка.
