Депутатите продължават с обсъждането на първо четене на проектобюджета за настоящата година.
Пленарното заседание за Бюджет 2022 е на първо четене, а за да влезе в сила законът, е необходимо гласуването му на две четения. Между тях може да бъдат внасяни корекции. Законът трябва да влезе в сила от 1 април.
Правителството залага средногодишна инфлация от 5,6 процента и иска от парламента одобрение да поеме до 7 милиарда и 300 милиона лева нов дълг. Голяма част от него ще бъдат покрити стари задължения на държавата, пише БНР.
Инфлацията ще бъде по-висока през първата половина на годината, прогнозира вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев при представянето на проектобюджета.
Средносрочната инфлация тази година се очаква да бъде 5,6 на сто, а икономическият растеж – 4,8%, според предложената от кабинета финансова рамка.
Според Василев инфлацията е основно привнесена. В проектобюджета се залагат повече инвестиции спрямо миналата година, допълни вицепремиерът, според когото няма основания да се опасяваме от дългова спирала:
„Дългът, който е предвиден тази година като процент от БВП, е по-малък от дълга, който е бил предвиден миналата година в последния редовен приет бюджет и то по-малък значително“.
За сериозна тенденция към покачване на държавния дълг предупреди депутатът от ДПС Йордан Цонев. Той цитира данни, според които само за времето от 2020 до 2024-та година дългът ще нарасне с 20 милиарда лева.
Цонев изказа и притеснение, че с част от мерките за подпомагане всъщност се подкрепя инфлацията и определи бюджета като „популистки“.
„И ако трябва да перифразираме онази прекрасна крилата фраза от втората кампания на Бил Клинтън, която той, за да помни акцента, си беше написал на таблото: „Икономиката, глупако!“, аз бих ви посъветвал да напишете това с една добавка: „Икономиката, глупако, а не репресиите!“.
България е сред страните с най-ниски нива на дълг и дефицит в Европейския съюз, заяви депутатът от БСП Румен Гечев. По думите му „няма идеален бюджет“, но в настоящия проектозакон се залага на повече инвестиции.
Според Гечев те дори могат да бъдат повече, като цитира редица други държави, в които се очаква много по-голям дефицит от 4,1 на сто, колкото е заложен в разглеждания проект:
„Много е скрънdзав нашият министър на финансите, тъй като България е в страните четири-пет от Европейския съюз, която има най-свити бюджетни разходи спрямо брутния вътрешен продукт и един от най-ниските бюджетни дефицити, като изключите Люксембург и Холандия, които са особени страни и които перат „без накисване“, така да се каже, някои неща, и те няма нужда да си увеличават дефицита“.
В проектобюджета е заложен е дефицит от 5 милиарда и 900 милиона лева.
4,1 на сто с Covid мерките и 2,5% от брутния вътрешен продукт без тях – това е процентното отношение на заложения дефицит в бюджета за настоящата година.
Отделянето на Covid мерките в отделно перо е заради решение на Брюксел, че тази година може да се надхвърли „таванът“ на дефицита от 3 на сто, както е според критериите от Маастрихт, ако парите са насочени към справяне с икономическия и здравния ефект от Covid пандемията.
Вчера в пленарната зала депутатите обсъдиха и приеха на първо четене финансовите рамки на Здравната каса и Държавното обществено осигуряване.
Малко след изказването на Василев думата взе и Кирил Ананиев от ГЕРБ. Той заяви, че се прави „експеримент“ с бюджета, а това провокира Ваислев да отиде да трибунката до него и да влязат в пряк дебат.
Източник: БЛИЦ
