За умопомрачителните 84 000 евро (164 000 лева) беше продадена стара българска монета от 1894 г. с лика на Цар Фердинанд на търг в Италия преди дни.Златната столевка строши всички рекорди за цени на български монети, пише Стандарт.
До преди около година-година и половина се считаше, че пределната сума, която колекционерите са готови да платят родна монета, е до 45-50 хил. лева. От миналата есен обаче нумизматичният пазар у нас буквално полудя. Продажбите на старинни монети се увеличиха многократно, а цените тръгнаха рязко нагоре като има много сделки за 5-цифрени суми.
Това лято на търг беше продадена сребърна двулевка от 1916 г. за рекордните към онзи момент 36 000 долара (близо 61 000 лева). Сегашната сделка обаче надвиши този рекорд с над 100 бона.Златната столевка бе продадена за 70 000 евро плюс още 14 хил. евро комисиона от купувача – пари, достатъчни за покупка на тристаен апартамент в по-краен софийски квартал.
Нумизматиката разцъфтя в пандемията
На какво обаче се дължи този гигантски ръст на цените и защо старите български монети станаха толкова ценни за последната година? Според нумизмата Калоян Борисов факторите за това са няколко. „От една страна има много повишено търсене.
Причината за това донякъде е коронавирусът. Хората си седяха зад компютрите и някои се сетиха за стари детски хобита, други пък тепърва се запалиха“, констатира той. Освен това заради няколкото локдауна хората не можеха да си харчат парите по заведения или за други забавления и някои от тях са решили да ги насочат към колекционерство.
Показателно е, че до преди две години неофициално се считаше, че в България има около 1000 активни нумизмати, които редовно събират, купуват и продават монети. Сега техният брой е може би три-четири пъти по-голям. „Друг фактор е, че в колекционерството започнаха да влизат хора с повече финансови възможности.
Увеличеният брой участници в тези процеси и наличието на по-заможни хора води до вдигане на цените“, посочва Калоян Борисов.
По думите му от значение е и инфлацията като цяло, както и предстоящото въвеждане на еврото като официална валута у нас. „С гръцката нумизматика се случи същото – в момента, когато те тръгнаха да влизат в Еврозоната, цените на монетите скочиха драстично“, посочи Борисов.
Отсечени са едва 2500 бройки
С какво обаче именно тази монета от 100 лева от 1894 г. е толкова ценна? Тя е отсечена от чисто злато и е много масивна -тежи една унция, което означава, че стойността само на метала, от който е изработена, е около 3000 лева.
Това обаче далеч не е водещ фактор в нумизматиката. Много по-важно е, че тиражът є е изключително нисък – едва 2500 бройки, което е нищожно малко за монета, пусната в обращение. Това се обяснява с твърде високия й номинал.
100 лева в края на XIX век като покупателна способност се равняват на около 2500-3000 лева в днешно време. Трудно може да си представим човек да носи такава сума в брой в себе си и то само в една единствена пара.
Друг важен фактор, който влияе на цената на колекционерските монети, е тяхното състояние. Една стара стотинка може да струва, както 5-10 лева, така и 5000 лева в зависимост от това колко запазена е, има ли по нея удари, белези. Качеството се определя по специална скала, за което се издава международен сертификат.
В случая със златната столевка на Фердинанд от 1894 г., която и без това е изключително рядка, запазените екземпляри в по-високо качество стават особено ценни.Не чак толкова скъпа е другата подобна столевка, отсечена през 1912 г.
По него време вече има много банкноти и тази монета, макар и да е в обращение, не е толкова използвана. Затова има и повече запазени бройки от нея, обяснява Калоян Борисов. Освен това през 1967-68 г. БНБ я пренасича в нов тираж и така „прави беля“, която си признава чак през 2000 г., посочва нумизматът.
Пренасечките се различават от оригинала, но човек, който не е специалист може да се обърка. Така много хора са „изгорели“ като са броили пари с мисълта, че купуват оригинална столевка от 1912 г., а всъщност са се сдобили с пренасечена от времето на социализма. Докато при монетата от 1894 г. няма такова допълнително отсичане от централната банка, което да є сваля стойността.
Пренаписват каталога заради бума в цените
Въпреки това почти никой не е очаквал, че цената й ще достигне чак такъв размер. Дори в каталога на българските монети, който излезе само преди две седмици, посочената каталожна цена за столевка от същото качество като продадената на последния търг, е 60 000 евро.
Оказва се обаче, че каталогът изостава от реалният ръст на пазара. Януари месец се наложи да преиздаваме миналогодишното издание – там стойността беше 30 000. А в миналото септемврийско цената беше 23 000. В това е 60 000, а сега в Италия се продаде за 160 000, обясни Калоян Борисов, който е един от авторите на каталога.
Според него купувачът на рекордната столевка вероятно е българин. Чужденци обаче също вече проявяват интерес към старите левове и стотинки. „Определено вече българските монети са в полезрението на световната нумизматика. Говорим за много монети, които са 5-цифрени суми в техните валути“, посочи експертът.
Митичната двулевка от 1916 г. слезе от трона
До съвсем скоро за най-скъпа българска монета се считаше митичната сребърна двулевка от 1916 г.Причината е, че тя никога не е влизала в обращение, а от нея е известно да са запазени едва двайсетина бройки днес.
Сребърната двулевка е отсечена в разгара на Първата световна война. Тогава обаче е имало голяма инфлация и преди пускането на монетата в обращение се оказало, че номиналната стойност е много по-ниска от цената на среброто, от което е изработена.
Затова е наредено целият й тираж да бъде претопен. Оцелели са едва няколко бройки, една от които през август беше продадена на търг за 36 000 долара.Друга монета с интересна история и значителна стойност е тази от 2 стотинки от 1981 г. Наскоро една от тях бе продадена за петцифрена сума.
Преди да тръгнете да ровите по чекмеджетата за соцстотинките обаче трябва да имате предвид, че не всички 2 стотинки от 1981 г. са толкова ценни. Скъпи са само тези, на които е изписано „Народна република България“, а те са изключително малко – предполага се, че около 20 бройки.
Причината е, че тогава е взето решение монетите от въпросната година да са с надпис „Хиляда и триста години България“. За това се твърди, че настоявала лично Людмила Живкова. Погрешка обаче част от монетите били отсечени със стария надпис „Народна република България“, а днес те се считат за нумизматична ценност.Друга любопитна и ценна монета са прословутите сантими.
В България е имало и такава парична единица – еквивалент на стотинката. Отсечени са през 1880 г. и 1887 г. по настояване на Стефан Стамболов.
Той е лобирал българската валута да се казва франк, а стотинката -сантим, но все пак надделява мнението наименованието на родните пари да е лев. Отсечените пробни монети от 10 сантима не влизат в обращение, но запазените днес бройки са изключително ценни за колекционерите.
Източник: БЛИЦ
