„Болезнено се обединяваме“ – това констатира проф. Михаел Ландесман от Австрийския институт за международни икономически анализи в коментар по БНР на последиците от настъпващата икономическа криза в Европа.
Тази седмица бе публикувана есенната прогноза за икономическото развитие на страните от Централна и Източна Европа. Основният извод от нея е по-скоро оптимистичен: войната в Украйна не се отразява толкова пагубно върху икономиката на 23-те изследвани държави, колкото първоначално са предполагали анализаторите. Но това ще се промени още през следващите зимни месеци.
Ето и данните: Икономическият ръст се движи около 3 процента, инфлацията навсякъде остава двуцифрена – средно 13 процента тази и 8% през следващата година. За България австрийските анализатори предвиждат икономически ръст за отиващата си година от 3,5%, но очакват рецесия през следващите две. Проф. Ландесман обобщава изводите за нашата страна така:
„България – знаете – е в трудна политическа ситуация. Все още няма правителство. Това води до големи политически компромиси, които имат своето отражение върху икономиката. Знаем, че България е силно зависима от вноса на енергоизточници, затова енергийната криза засяга страната ви особено тежко. В този смисъл високата инфлация, която изяжда доходите в една бедна държава като България, е допълнителна тежест за домакинствата“, казва проф. Ландесма.
Анализът на страните от Централна и Източна Европа показва неочаквано висок икономически ръст в сравнение с еврозоната. Защо това е така?
„По-принцип източноевропейските държави от години имат по-висок икономически ръст от страните в еврозоната. Разликата е около процент и половина до два процента. Но и в този регион очакваме следващата година драматичен спад в БВП. И тъй като в еврозоната ръстът е по-малък, говорим за стагнация, а в Централна и Източна Европа – за минимален ръст“, обясни проф. Ландесман.
Есенната прогноза показва още веднъж, че централно- и източноевропейските държави все още наваксват западноевропейските икономически стандарти като продуктивност и доходи. Това също е причина да регистрираме по-голям ръст в сравнение с по-богатите западни страни, посочи икономистът.
А между държавите от региона има значителни разлики. Някои от тях изградиха стабилна индустрия и имат по-големи съпротивителни сили срещу връхлитащите ни една след друга кризи. Те са изградили силни външнотърговски връзки. За разлика от държавите в югоизточна Европа, включително България, каза той.
Михаел Ландесман коментира възможността Централна и Източна Европа да се окаже добра локация за прехвърлени от Китай производства обратно на Стария континент:
„Има такива сигнали, но не бива да ги надценяваме, още повече, че резултатът все още не проличава в макроикономическите данни. Това, което наблюдаваме, е регионализиране на веригите на доставки, т.е. в производството се използват компоненти, които вече не се внасят от далечни страни, например от Азия. Този процес действително е следствие на пандемията.
Този процес ще повлияе икономическото развитие на Централна и Източна Европа и вероятно ще донесе ползи за онези държави, които досега не са успели да укрепят индустрията си, основно в югоизточна Европа. Но този процес изисква време, още повече, че се намираме в криза и готовността за крупни инвестиции е минимална.
В същото време нашата есенна прогноза за региона показва, че нивото на директните инвестиции е доста добро, особено в контекста на възстановяването от пандемията. Има ясни сигнали, че интеграционните процеси в европейската индустрия ще продължат и ще се задълбочат, но на фона на стагнацията, в която навлизаме, резултати скоро няма да видим.“
Австрийският икономист алцентира, че кризата в отношенията с Русия води до ускоряване на интеграционните процеси в рамките на ЕС – изграждане на обща енергийна политика, на обща външна политика.
„Отминалите кризи ни показаха, че могат да се родят полезни реформи. Финансовата криза доведе до затягане на банковия съюз. Пандемията „роди“ фонда за възстановяване и устойчивост и ни накара да превъзмогнем национални егоизми в здравната политика. А сега виждаме зараждането на общата европейска енергийна политика и политика по сигурността“, каза проф. Ландесман.
Източник: БЛИЦ
