Калифорнийски модел едва не умира, след като получава синдром на токсичния шок (СТС), причинен от тампон.
Лорън Уасър, на която в резултат на TSS са ампутирани и двата крака, разказва за близкото си среща със смъртта в подкаста The Diary Of A CEO със Стивън Бартлет.
35-годишната жена разказва, че в началото е усещала само симптоми, подобни на грип.
По-късно полицията я открива в безсъзнание, на пода в спалнята ѝ, след като майка ѝ ги повиква по спешност.
Тя била откарана в болница, където температурата ѝ достигнала 41,6С, след което получила сърдечен удар и била поставена в медикаментозна кома.
Лекар по инфекциозни болести помолил медицинския персонал да провери дали е имала тампон в себе си и след направен тест й била поставена диагноза ТСС.
Когато се събужда от комата, Васер установява, че уврежданията на краката ѝ от гангрена са непоправими и лекарите трябва да ги ампутират.
„Краката ми горяха, все едно някой ги беше запалил, усещането за парене беше безумно“, разказва тя на Бартлет в подкаста.
„Десният ми крак беше по-зле от левия, пръстите на левия ми крак бяха станали лилави, но от дясната ми страна имаше много повече увреждания, можеше да се каже. Така че тогава се разбра ,че трябва да ампутират десния ми крак, за да спасят живота ми, или ще умра.“
Васер казва, че е разбрала за ампутацията само защото е чула разговор на медицинска сестра по телефона.
„Лежа си там, стаята ми е празна и чувам медицинската сестра зад завесата, която казва: „Имам тук едно младо момиче, тя е на 24 години, което ще има нужда от ампутация на десния крак под коляното“, обяснява тя.
„Спомням си, че се огледах наоколо и си помислих: „За мен ли говори? Предстои ми ампутация?“.
„И аз просто започнах да крещя, крещях за майка ми, за кръстника ми, крещях за всички, казвайки; „Не позволявайте на този човек да ме докосва“.
„Не осъзнавах сериозността на ситуацията за себе си. Тогава за първи път чух думата ампутация.“
При 50-процентов шанс левият ѝ крак да бъде спасен, Васер избира да не го ампутира по това време.
След операцията на Васер е казано, че не може да ѝ бъдат давани никакви болкоуспокояващи.
„Така че в продължение на 24 часа ме поставиха в моя собствена малка стая и аз усещах всяко нещо, което ми правеха, крещях, плачех, чувствах се така, сякаш акула току-що беше разкъсала крака ми.
„Майка ми не можеше да бъде в стаята, никой не можеше да бъде, защото крещях, плачех и се побърквах. Не само, че беше травмиращо да ми ампутират крака, но и да почувствам какво ми е причинено, беше на друго ниво.“
През следващите шест години левият крак й причинява толкова много болка, че се налага да бъде ампутиран, малко преди да навърши 30 години.
Сега Васер е посветила живота си на повишаване на осведомеността за TSS.
„[Тампоните] се произвеждат с хлорна белина, диоксин и синтетични влакна, които създават перфектната буря в телата ни“, казва тя в подкаста.
„Работя с една майка, която е загубила дъщеря си тийнейджърка заради TSS, когато е била на 18 години – Маделин Мосби.
„През мрака и травмата от това ние обединихме сили в желанието си да променим света и в желанието си да се застъпим и да приемем тези законопроекти.
„Тя направи много от подготвителните дейности, като например основаването на фондацията си DontShockMe.org. Има законопроект, по който работим, за да го приемем.“
