Помните ли филма „Москва не вярва на сълзи” ? През 1981 година получи „Оскар” за най-добър чуждестранен филм. В него главната героиня Катерина сама отглежда дъщеря си след мимолетната ѝ връзка с московския плейбой Рудолф Рачков. Прави шеметна кариера, директор на завод, но най-неочаквано на 40-годишна възраст безпаметно се влюбва в Гоша – шлосер. И се оказва, че да спасиш любовта от собствените си грешки е трудно и почти невъзможно.
Подобно нещо се случи в Плевен на 27-ми септември пред кафене в центъра на града. Събират се подписи за „Продължаваме промяната” и се очаква среща с половината промяна – Асен Василев. Другата е заета с нещо си в София. Очакващите са около 30-тина души, заедно с медиите.
Но във фейсбук страницата на ПП четем: „Приятели, днес в Плевен приключи първата обиколка в страната на Кирил Петков, Асен Василев и екипът на Продължаваме Промяната. В Пловдив, Стара Загора, Хасково, Велико Търново и Плевен се срещнахме и разговаряхме с много чудесни хора, които искат промяна за България”.
„Многото хора” в Плевен бяха 30-тина. „ …в Плевен приключи първата обиколка …на Кирил Петков, Асен Василев”. Беше само Асен Василев. Дреболия, ще рекът някои. Народът обаче го е казал: „Дребните камъчета обръщат колата”. Такива камъчета откриваме и в постовете на симпатизанти на ПП.
И един приятелски съвет – ако продължавате да назначавате крупни бизнесмени из първите редици, ще загубите много от подкрепата на хората. Поставяте разделителна линия между богати, които да ви представляват, и „беднен“електорат, недостоен за значими постове. А това не е успешна линия на поведение.
Хубвао нещо са тези срещи и раздумки, но няма ли да качите програма или някакви конкретни действия, чрез които ще постигнете заложените цели?
Ако се вгледате в обкръжението на Петков, ще се уверите, че въпросната Мария Иванова е права. В него са Милен Велчев, Иво Прокопиев, стажанта на Мария Габриел – Атанас Михнев, Цветелина Бориславова, Хампарцумян, Шарлопова, Ивайло Мирчев и др.
Към каруцата на ПП полетяха и едри камъни. Даже не камъни, ами цели канари. Най-тежката и смъртоносна хвърли Кеворк Кеворкян с „ПочЕтени и с много топки” в сайта „Епицентър”
Просто убийствено. За топките, както нарече Кеворкян двамата лидери на ПП, „няма ляво, няма дясно”. Нещо, което в реалния живот не съществува. Няма спазване на конституция, няма обяснение за криминалното минало на шефа на НАП, нито за назначаването тихомълком на харвардски приятели, роднини и лобисти на ръководни места.
Няма програма, няма структури, няма политически опит. Няма и реална промяна, която да продължи.
Има поздрав от Джо Байдън и посещения при Херо Мустафа. Има и една щедра фондация, която се казва „Америка за България”. И катапулта на президентството, откъдето двамата излетяха с бясна скорост, препускайки към властта.
За сметка на това има непрекъснато говорене за почтеност. Само че, както казва една фейсбук приятелка „Като нямаш желание да ставаш канадски гражданин, не ставаш. Не се кълнеш пред чуждо знаме, което после предаваш, извинявайки се със семейството си.
Като нямаш време да се откажеш от чуждо поданство, не ставаш министър. Не разказваш лъжи на хората, за да прикриеш незаконното си поведение.
Като нямаш време да направиш партия, не я правиш. Не ползваш чуждите партии като таксита, за да се промъкнеш в парламента.
В моето семейство, това се нарича почтеност.
Другото се нарича политическа имплантология чрез измама, с цел – придобиване на власт”.
В политиката е като в любовта, каза Слави Трифонов. Да я спасиш от собствените си грешки е трудно и почти невъзможно. Също като във филма „Москва не вярва на сълзи”. Петков и Василев доста сгрешиха. С изхвърляния и неистини. Трудно ще спасят „всенародната любов”, която се лее към тях от телевизорите и интернет. Вижда се, усеща се, че е неискрена. Пресилена, агресивна, претенциозна и меркантилна. Мислещите хора няма да я споделят на 17-ти ноември. Колкото и да плачат за нея Василев и Петков. Само че, Москва не вярва на сълзи, а Плевен – на Харвард.
И понеже лидерите на ПП непрекъснато демонстрират харвардското си самочувствие, да им припомня думите на храбрия войник Швейк: „Моята хазяйка в Чеисне Будейовице имаше два клозета. Въпреки това често се нас*раше”.
Източник: Плевенпрес
