Всички сте наясно с активизирания дебат и инициативата да се гарантира скорошното приемане на еврото в България. От БНБ излязоха и казаха, че това няма да повиши цените в България.
Искаме да ви разкажем обаче една история от Гърция за последствията от еврото. В центъра е собственичка на малко заведение, която разказва какво е станало.
Едно кафе преди приемането на еврото е струвало 50 драхми. Заведенията били пълни. Курсът при преминаването е 350 драхми за едно евро. След като вече драхми няма, едно кафе става едно евро или 350 драхми. Това опразва заведенията.
„Съжаляваме и то много, не го правете, ще минете по същия път, а той не е лек“.
И тук идва въпросът… На експертите ли да вярваме у нас, или на хората, които са си изпатили? Какво се случи с Гърция след това? Стотици милиарди заеми, фалит, програми за икономии. В Гърция се успокояват с това, че поне преди това са си поживели. А ние тук от немотията тръгваме. Даже не сме си и поживели.
Не е ли редно такова важно решение да се подложи на референдум? Народът да си каже иска ли, или не. Левон Хампарцумян излезе и се изката и той по темата. Банкерът обяви, че не е работа на полуграмотното простолюдие в България да взима решението дали да се приеме еврото, или не.
В същото време многократно проф. Стив Ханке, баща на валутния ни борд, предупреждава, че приемането на еврото крие огромни рискове. Още повече, че си имаме лев, който е една от най-стабилните и сигурни валути.
Защото най-накрая може да се окаже, че приемането на еврото е просто въпрос на едни много милиарди, които в момента гарантират лева в рамките на валутния борд. Не могат да се пипнат от никой, докато бордът не падне. Дойде ли еврото, тези пари ще станат достъпни. Дойде ли Еврото, ще дойдат и сладки предложения за държавни заеми с атрактивни лихви, с които политиците ще си водят предизборните програми. Виждаме как проработи това на запад – свръхзадлъжнели държави, които имат повече дълг от БВП.
Източник: БЛИЦ
