Енгин Ергуван, който застреля граничния полицай Петър Бъчваров през границата с Турция, е признал за стореното пред органите на реда в Одрин и е споделил, че се е уплашил и е стрелял от страх, съобщава БНТ.
Брат му Мустафа, който също е задържан, казва, че двамата отишли до граничната бразда, за да търсят заблуден добитък, преминал границата от България, който да приберат за себе си.
„От колата, слязоха двама униформени. Насочиха фенера към страната, където се намирахме и единият от тях извика „go, go“. През това време чухме звук, който оръжието издава при изпразване и зареждане на пълнителя. Помислихме си, че ще стрелят по нас и се изплашихме.
Брат ми, без да ми казва, каквото и да било, взе от земята пушката, която постоянно носи със себе си и стреля към мястото, където се намираха служителите. Много се уплаших. Легнах с лице към земята, запуших си ушите и треперейки казах: батко, не го прави!“, казва Мустафа пред съда.
По-рано днес директорът на Националната следствена служба категорично отхвърли твърденията на двамата подсъдими, че са действали под уплаха. Сарафов посочи, че напротив, двамата са влезли на българска територия и са се опитали да убият и военнослужещия от граничния патрул.
„Не са се стреснали. Понеже познавам в детайли доказателствата по делото от българска страна, мога да кажа, че са били изключително арогантни, нагли и брутални. След убийството на полицая са влезли през дупката на българска територия и са се опитали да убият военния от патрула. И само изстрелите от негова страна са ги накарали да се върнат обратно в турска територия.
Изключително нагло, брутално, арогантно престъпление. Така че не мисля, че ще получат леко наказание“, каза Сарафов.
Показания от разпита на Енгин Ергуван:
„Приемам обвинението в убийство. Стрелях от страх, защото полицаят светна с фенер. Видях го как пада на земята след изстрела. Разбрах, че причината за това е извършеното от мен. Страхувах се и стрелях, за да се защитя. Съжалявам за стореното. Брат ми Мустафа няма никаква вина. По никакъв начин не ме е подбудил да го извърша. Всичко стана за миг. Невинен съм“.
Показания от разпита на Мустафа Ергуван:
„Аз и брат ми от дъги години сме пастири. Не съм достатъчно образован, за да кажа от колко години точно правим това. Последно работих като пастир в село Хаджи данишмент. Собственикът на стадото ми дължеше 1500 лири, но не ми плати. Затова напуснах. От тогава за мен се грижи майка ми, която получава пенсия.
Брат ми също остана без работа през ноември. Не успя да се разбере за заплащането, което трябва да получава. Така и двамата се оказахме безработни.
За да се разведрим, решихме да отидем до българската граница. Надявах се, че там можем да открием добитък на български животновъди, който е преминал границата и да го приберем. Споделих това и с брат ми. В продължение не 2-3 дни обикаляхме в този район. Наблюдавахме как стадата с овце пасат от българската страна, но нито едно живото не прекоси границата.
Когато решихме да отидем до самата гранична зона, взехме ловната пушка на брат ми, която той има от 5-6 години. Аз категорично не нося оръжие. Никога през живота си не съм използван оръжие и не знам как се използва.
През деня бродихме из граничния район, а през нощта палихме огън и спяхме, където намерим.
Произшествието се случи през третата ни нощ в района. Решихме да пренощуваме много близо до телената ограда на границата. В нощта, когато бяхме там, най-напред от отсрещната страна дойде кола и мина край нас, без да спира.
Малко по-късно дойде друга кола и спря точно срещу оградата, при която се намирахме и ние. В самата ограда имаше прорез, достатъчно голям, за да може през нея да мине човек. Помислих си, че оградата е прорязана от бежанци.
От колата, която спря, слязоха двама униформени. Насочиха фенера към страната където се намирахме и единият от тях извика „go, go“.
През това време чухме звук, който оръжието издава при изпразване и зареждане на пълнителя. Помислихме си, че ще стрелят по нас и се изплашихме. Брат ми, без да ми казва, каквото и да било, взе от земята пушката, която постоянно носи със себе си и стреля към мястото, където се намираха служителите.
Много се уплаших. Легнах с лице към земята, запуших си ушите и треперейки казах: батко, не го прави! В това време започнаха да се чуват куршуми и от отсрещната страна. Брат ми продължи да стреля към отсрещната страна. Не знам колко куршуми изстреля. Малко по-късно ми каза да бягаме. Избягахме заедно. Докато бяхме в гората, нямахме намерение да пресечем границата и да минем в България.
Никога не сме преминавали от отсрещната страна. Не сме срещали бежанци в района. Никога досега не съм се забърквал в случай, свързан с бежанците и срещу бежанците.
Не знаех, че този район попада в обхвата на военна зона. Не знаех и че влизането е забранено. Не видях предупредителна табела. Не съм се забърквал в подобни инциденти. С брат ми не сме говорили за такъв развой на събитията.
И двамата братя не си помнят телефонните номера. Единият е с начално, другият – с основно образование. По адресна регистрация все още живеят в село Оглупаша.
Получават по 4000 и 4500 лири (около 400 и 450 лв.) като овчари. Не са осъждани до този момент.
Източник: БЛИЦ
