„Преди време дъщеря ми, Джена, ми каза: „Когато бях малка, най-големият ми страх беше, че може да се разведете. После, когато станах на 12, а вие се карахте непрекъснато, започнах да си мисля, че това щеше да е най-добре за всички ни.” После Джена ме погледна и се усмихна: „Радвам се, че успяхте да оправите нещата между вас”.
С жена ми Кери се карахме от години. Когато гледам назад, не мога да си спомня как започна всичко, но явно характерите ни не си пасваха особено. Колкото повече време минаваше, толкова по-ясни и болезнени ставаха различията помежду ни.
Проблемите ни се задълбочаваха. Напрежението стигна такъв предел, че и за двама ни беше истинско облекчение, когато трябва да пътувам извън града, за да представя някоя книга. Но когато се връщах, всичко започваше отначало.
Скандалите зачестиха толкова, че вече ми беше трудно да си представя как бихме могли да живеем заедно, без да се караме. Бяхме на ръба на развода и все по-често започвахме да говорим за това.
Веднъж, по време на едно от пътуванията ми, отново се скарахме жестоко по телефона и Кери ми затвори. Бях сам, гневен и объркан. Бях достигнал предела си. Тогава се обърнах към Бог. Или по-скоро, започнах да говоря на Бог.
Не знам дали може да се нaрече молитва – когато крещиш на Бог не е точно молитва – но каквото и да беше, няма да го забравя. Стоях под душа на хотела и крещях на Бог, че бракът е пълна измислица и аз отказвам да живея по този начин. Не можех да разбера защо ми се случваше всичко това.
Защо трябваше да е толкова трудно с Кери да имаме нормални взаимоотношения. Дълбоко в себе си знаех, че тя е добър човек. И аз бях добър човек. Тогава защо не се получаваше? Защо не се разбирахме? Защо се бях оженил за някой, който беше толкова различен от мен? Защо тя не можеше да се промени?
Накрая, уморен и отчаян, седнах на пода в банята и заплаках. И от дълбините на моето отчаяние дойде вдъхновението.Не можеш да я промениш, Рик. Можеш да промениш единствено себе си.
В този момент започнах да се моля. Ако не мога да променя нея, Боже, нека тогава променя себе си. Молех се до късно през нощта. Молех се и на следващия ден по пътя към дома ни. Молех се, когато тя ми отвори вратата – една студена жена, която се държеше така, сякаш едва се познавахме.
Тази нощ легнахме в леглото си, на сантиметри един от друг, но всъщност на километри разстояние. И изведнъж отговорът се появи пред мен. Вече знаех какво трябваше да направя.
На сутринта, докато още бяхме в леглото, аз се приближих до нея и я попитах:
– Как мога да направя деня ти по-хубав?
Тя ме погледна гневно.
– Какво?
– Как мога да направя деня ти по-хубав?
– Не можеш, – отговори тя. – Защо питаш?
– Защото наистина го мисля, – казах аз. – Просто искам да знам какво мога да направя, за да бъде денят ти по-хубав.
Тя ме погледна цинично.
– Искаш да направиш нещо? Отиди и оправи кухнята.
Тя явно очакваше да се вбеся. Вместо това аз кимнах.
– Добре.
Станах и разтребих кухнята.
На следващия ден я попитах същото.
– Как мога да направя деня ти по-хубав?
Тя присви очи.
– Почисти гаража.
Поех си дълбоко въздух. Бях имал тежък ден и знаех, че нарочно беше поискала това. Изпитах желание да й се развикам. Вместо това обаче казах само:
– Добре.
Станах и следващите два часа почиствах гаража. Кери не беше сигурно какво да си мисли
Дойде следващата сутрин.
– Как мога да направя деня ти по-хубав?
– Не можеш. Просто не можеш! Спри да го повтаряш!
– Съжалявам, – казах аз. – Не не мога да спра. Обещах си. Как мога да направя деня ти по-хубав?
– Защо правиш това?
– Защото държа на теб, – казах аз. – И на нашия брак.
На следващата сутрин й зададох същия въпрос. И на по-следващата. И на по-следващата. Тогава, на втората седмица, се случи чудо. Когато я попитах същото, очите на Кери се напълниха със сълзи.
Тя се пречупи и заплака. Когато отново можеше да говори, каза:
– Моля те, спри да ме питаш това. Проблемът не е в теб. В мен е. Аз съм тази, с която е трудно да се живее. Не знам как изобщо все още си с мен.
Аз нежно повдигнах брадичката й и тя ме погледна в очите.
– Защото те обичам, – отговорих. – Как мога да направя деня ти по-хубав?
– Аз трябва да те питам това.
– Да, така е, – казах аз. – Но не сега. Сега аз трябва да се променя. Ти трябва да знаеш колко много значиш за мен.
Тя сложи главата си на гърдите ми.
– Съжалявам, че бях толкова зла.
– Обичам те, – казах.
– Обичам те, – отговори тя.
– Как мога да направя деня ти по-хубав?
Тя ме погледна нежно.
– Може ли просто да прекараме малко време заедно?
Усмихнах се.
– Много ще ми е приятно.
През следващия месец продължих да й задавам този въпрос. И нещата наистина се промениха. Скандалите спряха. Тогава Кери започна да ме пита:
– Какво мога да направя за теб? Как мога да бъда по-добра съпруга?
Стените между нас рухнаха. Започнахме да водим смислени разговори за това какво искахме от живота и как можехме да направим другия по-щастлив. Не, не разрешихме всичките си проблеми.
Не мога и да кажа, че повече не се скарахме. Но се промени начинът, по който се карахме. Не само, че се случваше много по-рядко, но не и беше така ожесточено, както преди. Преди просто не ни оставаше въздух от викане. Сега просто не искахме да се нараняваме повече…
С Кери днес сме женени повече от 30 години. И аз не само обичам жена си. Харесвам я. Харесва ми да съм с нея. Бързам да бъда с нея.
Нуждая се от нея. Много от нашите различия се превърнаха в силни черти на брака ни, а другите… просто се оказаха без значение. Научихме се как да се грижим един за друг и нещо по-важно – научихме се как да поддържаме в себе си желанието да го правим.
Бракът не е лесно нещо. Но същото е и с това да си родител. Да имаш партньор в живота е прекрасен дар. Той ти помага да заобичаш в себе си чертите, които всъщност не са за харесване. Защото всички имаме такива черти, нали?
Осъзнах, че това е въпросът, който трябва да задаваме на любимия си човек:Как мога да направя деня ти по-хубав? Ето, това е любовта. В романтичните филми и романи се говори само за привличането, за влюбването и всички си мислим, че после ще „живеем щастливо до края на дните си”.
Истинската любов не значи просто да желаеш човека срещу себе си, а да желаеш щастието му. Дори ако понякога трябва да жертваш частица от собственото си щастие. Истинската любов не значи да превърнеш другия в свое копие.
Значи да разшириш границите на своята толерантност, грижовност и нежност. Да се опитваш всеки ден да показваш на другия колко много значи за теб. Всичко друго е просто игра на егото…”
Източник: edna
