Георги Парцалев е известен български актьор, но това, което мнозина не знаят, е че той бил човек на изключителна тайнственост и стеснителност, далеч от образите, които представя на екрана или сцената.
Той бил уединен и загадъчен, далеч от драмите и интригите на театралния свят. Въпреки това, той имал репутация на прекрасен колега.
Тъжно е да се отбележи, че собствената му лична история се оказва доста трагична. Чувствителната тема за неговата сексуална ориентация го превръщала в обект на наблюдение и осъждане в периода на социалистическа България, където хомосексуалността била считана за болест и наказвана със затвор.
Освен това, животът на Парцалев бил доста натъжен от трагедията на една неосъществена любов.
В биографията на Георги Тошев се разкрива, че Парцалев преживявал кратък, но страстен романс със студентката Анастасия през 50-те години. Те се срещали в Народната библиотека в София, докато той изучавал творчеството на Маяковски. Връзката им обаче се прекъсва неочаквано, когато Анастасия изчезва без следа преди премиерата на пиесата „Баня“. Парцалев я открива в критично здравословно състояние и това е последната им среща.
Страшната ирония на съдбата е, че както Анастасия, така и Парцалев умират от левкемия.
Този тъжен епизод в живота на актьора остава незабравим и преобладаващ, и като такъв е вечно запечатан в спомените на неговите близки и в биографията му. Любовта му към Анастасия остава неразделна част от неговата животна история, и според роднините му, това е любовта, след която той никога не се влюбва отново.
