“Ванга не се боеше от смъртта“, споделя пред в. „България днес“ доктор Тотка Лазарова. Тя лекува проророчицата от далечната 1975 година до края на живота ѝ. “Имаше рак на гърдата. С ръка беше напипала бучката. Злокачествен тумор. Беше късно за друго лечение и трябваше да се оперира. Но Ванга отказа. Не искаше никакво лечение. Накрая в гърдите ѝ се появиха рани и ракът ѝ се спука. Слагаше само превръзки до деня, в който Господ я прибра при себе си.”
Днес, 11 август, се навършват 22 години от смъртта на пророчицата, която присъстваше в нашия объркан свят с една единствена цел – да помага на хората.
Вангелия Пандева Гущерова се ражда на 31 януари 1911 година в Струмица. През 1923 г. баща ѝ Пандо Сурчев със семейството си отишъл за малко да живеят в неговото родно Ново село, тъй като в Струмица изпаднал в крайна бедност. Там на 12-годишна възраст Ванга загубва зрението си вследствие на внезапна буря, при която е грабната от силен вятър и по-късно, след дълго търсене бива открита, затрупана с камъни и пръст в една нива.
Приписваните ѝ необичайни способности Ванга обяснява с присъствието около нея на особени невидими същества, чийто произход не може да обясни. Споделя и за съществуването на извънземни раси, които населявали и Земята. През последните години от живота си тя построява параклиса „Св. Петка Българска“ в местността Рупите, Петричко. Поради противоречия с каноните за строежа параклисът не е осветен от БПЦ. И досега за него се говори просто като за „храм“, без да се уточнява на коя религия принадлежи.
Представяме ви избрани откровения на ясновидката:
„Нека знаят всички, че нищо не остава неизплатено на този свят. Хората вършат престъпления и мислят, че никой не ги е видял. Не е така. Всичко се вижда и идва време, когато провинилият се трябва да плати.“
„Няма човек, който да е роден само за щастие. Ето – един е роден отличен работник, но няма щастие в семейството. Друг има и двете, но пък няма здраве. Трети е здрав, но пък децата са му болни и т. н. Във всеки човек има и добро, и зло. Така е устроен светът.“
„Някой си мисли, че като има пари, може да си купи и любов, но това е вятър работа. Любов с пари не се купува. Или пък си мисли, че като стане богат, всичко ще му е наред, но и това не е вярно. Работи, работи човекът, трупа пари и вещи и после вземе, та умре и остави всичко на друг. Който много събира, никога не го използва. Друг събира плодовете на труда му. Затова по-правилно е така: не трупай, парите са средство за живот, използвай ги всеки ден“.
„За всеки човек идват периоди на трудности. Дори и за най-богатите и за най-силните. Затова човек трябва да се стреми да бъде смирен, за да не умре в прегръдките на злото.“
„Човек никога няма да спечели пари, ако не се занимава с подходяща работа. Той трябва първо да разбере какво най-много му харесва да прави, а не да робува на мода или нечии съвети“.
„Не роптайте срещу страданието, което преживявате. Страданието е пречистващо средство – като една дреха, която не е чиста, ако не се изпере.“
„В тежки времена живеем. Хората помежду си нямат един с друг нищо общо. Майките раждат деца, но нямат мляко да ги кърмят. Казват, защото били нервни. Не е това. Просто децата нямат нищо общо със своите майки, те само са дошли на света чрез тях. Нищо не получават децата от майките: нито мляко, нито топлина. Дават ги съвсем малки в детски ясли, вечер ги слагат да спят отделно, рядко виждат усмивката на майчиното лице. Майките са недоволни, че съпрузите им не ги почитат достатъчно. Съпрузите пък смятат, че са се оженили само защото е трябвало да минат по реда си. Възрастните са недоволни, че младите не ги уважават. Никой с никого не е близък. Хората вече се интересуват само от пари. Мислят, че ако имат пари, всичко ще им е наред. Не знаят, че един ден тези пари няма да им служат за нищо.“
„Бедността е цвете, на богатството не се радвайте. Бедността дава да се радваш на деца, приятели, роднини. А от богатството душата се разболява.“
„Който краде, за здраве ще плаче.“
„Понякога съм много нервна, а хората мислят, че съм лоша. А аз виждам обкръжението и обръча, който постепенно се стеснява около земята, преживявам мъките на всички хора и не мога, а и не смея да го обясня, защото един много строг глас непрекъснато ме предупреждава да не се мъча да обяснявам каквото и да било, защото хората заслужават живота, който водят. Как да помогна на тези хора, които все повече не зачитат никого, надпреварват се да придобиват пари и вещи…“
„Не искайте много – не можете да му платите цената.“
Няма хитрец, дори и най-големият, който да е надхитрил съдбата си. Ще хитрува толкова, колкото му е дадено от Бога. И после няма право на снизхождение.“
„Работете сутрин и през деня. Никога вечер. Силите свише не помагат вечер, а без тяхна помощ нищо велико не може да се роди.“
Борис Белев
Източник: artday