Чували сте за „тихото напускане“. Сега нека ви запознаем със следващата голяма тенденция на работното място.
„Bare minimum monday“ или минимални понеделници се отнася за практика, при която служителите опростяват максимално задачите си в понеделник.
Ако не сте запознати с концепцията за минималното, позволете на мен, експерт по мързела и професионален търсач на „лесния изход“, да ви я обясня.
Идеята основно насърчава „лекото начало“ на работната седмица.
Това може да бъде работа от вкъщи в понеделник, половин ден или нещо друго. Целта е да се намали стресът.
Много хора се страхуват от предстоящата седмица и не могат да се насладят на последния ден от уикенда.
Този нов начин на работа има за цел да избегне точно това усещане.
И нека си признаем: Все пак всички бихме могли да се възползваме от малко допълнително време, за себе си.
Уинтър, маркетинг мениджър от Аделаида, казва пред news.com.au, че за нея това е начин служителите да работят през деня със собствено темпо и да се отнасят към себе си с „доброта“.
„Много хора си мислят, че това означава да седим по пижама цял ден пред телевизора и да не вършим никаква работа“, каза тя.
„Но в действителност това е просто ден, в който работим от вкъщи, не планираме никакви срещи и като цяло просто се отнасяме с малко повече разбиране и доброта, за да се подготвим за предстоящата продуктивна седмица.
„За нас това означава да не се насилваме да свършим големите си проекти.“
Тя добави: „Други неща, които можем да направим в тези дни, са домашни задачки, с които сме изостанали през уикенда.
„За един член на екипа ми това означава, че може да закара и вземе децата си от училище, което не може да направи иначе през седмицата.“
Представете си, че вашият работодател въведе този вид работен ден и даде начало на четиридневна седмица на работното място.
Господи, със сигурност нямаше да се откажем от работната си позиция.
Уинтър казва, че се е вдъхновила да въведе концепцията в офиса си, след като е прочела за нейния създател.
Мариса Джо Мейс стана популярна с това, че създаде термина „минимални понеделници“.
Тя написа есе за Insider, в което казва: „Всяка седмица ме сполетяваха „неделните страхове“ и всеки понеделник спях до последната секунда, защото знаех, че списъкът със задачи на работа ме чака.
„Натискът, който оказвах върху себе си, беше парализиращ и осъзнах, че нещо трябва да се промени.“
