Всички сме чували от много хора как българите, които са избрали да отидат на гурбет, са направили лесният избор. А истината е много по-различна. Трудностите да се приспособиш към живота и културата там са много.
Да, има цена да се възползваш от по-комфортния живот и по-големите социални придобивки
Ще ви разкажем историята на Идрис Махмуд, нашенец, който е избрал да работи и живее в Дуисбург. Това е едно от местата в Германия с най-голямата българска диаспора. Той разказва за хубавото, но и за лошото, за голямата бюрокрация и за разликите между българите и германците.
Идрис е родом от Пловдив, овладял е немския език на много добро ниво и е избрал професията шофьор на камион. Женен е, със съпругата си има две деца. От 4 години е в Германия, като сега е на 31.
Живее в квартал Марксло и казва, че там е чисто, има добра инфраструктура и може да се намери много по-лесно работа, от колкото в България.
Да, обаче, за да си наемеш квартира там ти трябва посредник. Цената на наема е от 750 до 1000 евро. За да можеш да си го позволиш често ти трябват помощи от държавата, които покриват половината наем. Но това е бюрокрация, трябват много документи и нерви.
Ние искаме да добавим, че в момента дори да имате парите и да сте си оправили всички документи, на много места в Германия е трудно да се намери квартира. Заради липсата на предлагане и многото желаещи. Често се случва за една квартира да кандидатстват стотици хора. Все по-често наемодателите избират да провеждат интервюта, за да изберат правилните наематели. Задължително трябва да имате легална работа, с договор, осигуровки, да може да го докажете.
Оценява училищата в Пловдив с 3 от 10, докато немските училища с оценка 7 и 8.
Обръщат много внимание на децата, а родителите биват глобени, ако детето отсъства от училище без уважителна причина. Казва, че повечето българи там са шофьори като него, или строители. Друг интересен факт е, че всички те работят за хора от всякакви народности, но не познава българин, който да работи за германец.
Ключовото за добра работа е езикът, а не образованието
Признава, че е срещнал много расизъм, дори от другите мигранти. Отишъл веднъж да доставя пералня и клиентът го попитал от къде е. Затворил му вратата, когато казал, че е от България. Обадил се на диспечера във фирмата и казал, че не иска българин да му доставя нищо. Шефовете му обаче са добри хора и направили, така че този мъж повече да не може да получи нищо с куриер. Има си процедури и начини там.
Казва, че има липса на лекари и лекарства – сравнява го с България
Обслужването по здравни нужди е много бавно. Когато едно от децата му се разболяло, доста време никой не могъл да установи какво му има. След това отнело цели 20 дена, за да получи детето епикриза.
Неговият съвет към бъдещите гурбетчии е един
Да се научат на някакъв занаят и задължително да понаучат езика. Ще имат много добри условия за живот, но трябва да положат усилия, за да се интегрират.
