Според експерт имплозията на обречената подводница „Титан“ е станала толкова бързо, че петимата загинали на борда „никога не са разбрали, че се е случила“. Американските власти заявиха, че пътниците са загинали при „катастрофална имплозия“ известно време след като плавателният съд е загубил контакт с повърхността един час и 45 минути след гмуркането си до останките на „Титаник“ в неделя.
Когато комуникацията е прекъснала, корабът се е намирал на малко по-малко от 3000 метра под повърхността, твърдят експерти пред New York Post, и тогава огромното налягане на водата е означавало, че всяка слабост или пукнатина в подводницата ще доведе до незабавната ѝ имплозия.
Експертът Офер Кетър заяви, че имплозията е щяла да настъпи в рамките на милисекунда, ако не и на наносекунда, ако нещо е пробило корпуса на плавателния съд и е довело до загуба на налягане.
„Те никога не са знаели, че това се е случило. Което всъщност е много положително в тази много негативна ситуация. Било е мигновено – преди дори мозъкът им да успее да изпрати някакъв вид съобщение до тялото им, че изпитват болка.“, казва Кетър той за петте жертви, който е съосновател на частна компания за подводни изследвания, наречена Sub-Merge.
Налягането толкова дълбоко под повърхността на водата е над 400 бара, което корпусът на „Титан“ от въглеродни влакна и титан е проектиран да издържи.
Д-р Питър Гиргуис, океанограф и професор от Харвардския университет, заяви:
„Когато резервоарът за гмуркане е препълнен, има предпазно устройство, което освобождава газ много бързо. Поне такъв е планът. Когато вземете еквивалента на акваланг и искате той да издържи налягането навън, това е различна история, защото ако надхвърлите здравината на съда, тогава той се смачква или се срутва. Склонни сме да вярваме, че имплозиите са бързи и че са пълни, но искам отново да подчертая, че не знаем точно.“
Гиргис заяви, че подводниците и други подобни съдове или устройства се подлагат на тестове под налягане.
Често от тях се изисква да издържат на по-голямо налягане, отколкото е вероятно да изпитат, за да се считат за безопасни.
„Така че, ако извършвате работа на дадена дълбочина, трябва да го проектирате така, че да издържи поне 1,5 или два пъти повече в зависимост от държавата, политиката и т.н. Вграждаме тези коефициенти на безопасност, след което го тестваме… често до 10 пъти.“, каза Гигис.
Разследването на причините за имплозията на подводницата продължава. Няма доказателства, които да сочат, че OceanGate е виновна, и е възможно никога да не се стигне до заключение.
Въпреки това Кетър заяви, че имплозиите „не би трябвало да се случват, защото знаем как да конструираме подводници, за да не имплодират. И така, кога се случват имплозиите? Ако трябва да бъда честен и откровен, когато инженерите грешат в изчисленията си. Когато или структурата, или материалът, или уплътненията, или всяка друга част от подводницата, която е проектирана да отиде на такава дълбочина – е проектирана погрешно и не издържа на налягането, за което е проектирана.“
