Свикнали сме по големи християнски празници да говорим за чудеса, случили се преди много, много години, но запазени благодарение на свещените книги. Чудеса обаче се случват и днес, както благодарение на Божията воля, така и на човешката сила и състрадание.
Чудото затова е чудо, защото идва неочаквано, когато все още си в шок от внезапно бедствие, тежка болест, злополука или отчаяние. Тогава то се случва, избавя те, спасява те или просто ти показва път.
Дузина пъти споменахме думата „чудо“ и миналия септември, насред кал, вода, тиня, съборени домове и много човешка мъка в Каравелово. Карловското село бе сполетяно на 2 септември 2022 година от невиждано по своята разрушителна сила наводнение. Прииждащата вода разруши улици и къщи, 165 имота – домове, обществени сгради, дворове бяха напълнени с невероятно количество пясък и тиня, унищожена бе покъщнина, събирана в продължение на две или три поколения и обновявана през годините с десетки хиляди левове. Последиците от това наводнение са жестоки, щетите са огромни. Но в Каравелово вярват и в чудото.
„Когато спасителите – военнослужещите от 61-ва Стрямска бригада, пожарникарите от Карлово и Пловдив и водолазите обходиха всички наводнени къщи и съобщиха, че няма нито един загинал, че всички застрашени от гибел хора са изведени от пълните с вода изби и стаи на приземните етажи, когато се огледахме и видяхме, че близките ни – мокри, кални, уплашени, но живи, са с нас, това бе първото чудо, в което повярвах по време на тази страшна стихия“, разказва кметицата на Каравелово Славка Червенкова.
Поразителен е случаят с Гергана, 40-годишна жена с увреждания, която остана повече от час в мазето, пълно с вода. Къщата на семейството е първата, в която нахлула прииждаща от Средна гора и Татлъ дере вода. Истински потоп. Водата навлизала в двора, в избата, в първия етаж на къщата. Бабата и бащата на Гергана успели да излязат на двора. Бащата обаче не виждал своето трудноподвижно момиче. Преживявал истински ужас, защото не знаел дали Гергана се е спасила в този ад. Търсили я повече от час. Животът обаче е чудо и в борбата със стихията Гергана намерила прозорчето на избата и се измъкнала. Чудото се случило. Тя оцеляла.
Часове наред младата майка Ани Митова държала едногодишното си бебе на ръце. Водата в стаята била повече от метър. Ани била на предела на силите си, но ръцете й стискали здраво детето над водата. Тогава дошли водолазите. На своите патерици във вода до шията прекарала почти едно денонощие баба Мина Налбантова. Но чудото станало – водолазите я открили и извадили от стаята, пълна с вода и тиня.
„Тази драма изживяха много хора в Каравелово“, спомня си Славка Червенкова.
Потопът унищожи селото.
Мостовете бяха разрушени, читалището и детската градина, пълни с тиня и вода, бяха почти напълно съсипани, улиците разрушени и заличени, домовете и дворовете покрай Татлъ дере пълни
с наноси, тиня и кал… Печки, хладилници, перални, покъщнина, дрехи плуваха безполезни в мръсотията. Опустошени и заличени бяха години, изпълнени с труд, копнежи, надежди за бъдещето.
„Още не бяхме възприели със сетивата си този кошмар, когато на 4 септември, само ден и половина след потопа, селото се изпълни с хиляди млади хора. Идваха от цялата страна, носеха си инструменти – лопати, кофи, строителни колички“, продължава да разказва Славка Червенкова.
„Доброволците запретнаха ръкави и започнаха да изгребват това невъобразимо количество наноси, които бяха напълнили стаите и дворовете. Това беше второто чудо. Велико чудо. Тези хиляди хора от цялата страна се пребориха със стотици хиляди кубически метра наноси и тиня. Търпеливо, самоотвержено, напълно отдадени на това, което правеха. Това, че освободиха къщите и дворовете от тази кал, даде надежда на хората за бъдещето. Колкото повече минава времето от деня на потопа, толкова повече сме убедени, че съпричастността и помощта на доброволците, фактът, че тези хора ги има, е истинско чудо. Как да не повярваш“, възкликва кметицата на Каравелово.
Тогава се случило третото чудо, убедена е Славка Червенкова. В Каравелово и към другите наводнени села Богдан и Слатина започнали да пристигат пратки с минерална вода, храна, дрехи, завивки, покъщнина.
„В първите дни това бяха най-необходимите провизии“, спомня си Славка Червенкова. „Част от селото беше без ток и вода, нямаше как хората да си приготвят храна, нямаше как дори да се измият. Десетки отидоха при роднини и близки. През това време пратките продължиха да пристигат. След няколко дни започнаха да пристигат камиони с хладилници, перални, печки. Най-необходимите за домакинството уреди бяха осигурени. Хиляди хора от цялата страна бяха отворили сърцата си и помагаха. На дарителската сметка, обявена от община Карлово, се събраха 1.7 млн. лева за пострадалите. БЧК също предостави и парична помощ на наводнените семейства. В страната бяха организирани десетки благотворителни концерти в подкрепа на наводнените села. Те повдигаха духа на нашите хора, но и събираха пари, за да подкрепят материално пострадалите. И това е чудо“, твърди кметицата на Каравелово.
„Човешкият живот е чудо, и човешката душа е чудо. Животът винаги е по-силен от смъртта, той идва, за да продължи животът. Човешката душа, дори когато е съсипана и опустошена, се възражда отново, когато друга човешка душа се доближи до нея. Ние в Каравелово видяхме тези чудеса“, убедена е Славка Червенкова.
Снимки Наташа Манева
Източник: Марица
